Пактът „Касандра“
- Автор: Ладлэм Роберт, Шелби Филип
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пактът „Касандра“». Краткое содержание книги:
В свръхсекретна лаборатория в Русия се пази изолиран вирус, който след генетични преобразувания може да се превърне в биологично оръжие, което да унищожи половината човечество за четвърт час. А когато са замесени глобални корпоративни интереси и обикновена човешка алчност — една крачка дели света от Апокалипсиса.
Конспирацията добива такъв размах, че земното кълбо се оказва тясно. Единственият шанс неизбежното да бъде спряно остава… откритият космос.
Източник: http://www.books.bg/book.php?ISBN=9547332058
Свали капака и бързо прегледа какво има вътре. Промяната щеше да се забележи от пръв поглед. Неудовлетворена от видяното, тя извади едно чекмедже, пълно със стандартни лабораторни епруветки, провери етикетите върху тях и върна чекмеджето обратно на мястото му. Повтори същото с още две чекмеджета. В третото намери епруветка без означения.
След като полетът на совалката се стабилизира, Рийд се отвърза от стола на командира. Вкара в компютъра отхвърляща програма, нагласи таймера и я стартира. Ако беше пресметнал правилно, щеше да стигне до вратата към тунела точно в момента, когато програмата щеше да освободи застопорените брави.
Рийд се спусна надолу по стълбата, стигна средната палуба и си проправи път към вратата. Трябваше да изчака само няколко секунди, преди бравата да се отключи. Завъртя колелото, отвори вратата и започна да се придвижва по тунела. Когато стигна до края, блъсна вратата на космическата лаборатория. Мегън стоеше пред Биоизпитания и преглеждаше охладителя.
Рийд мина зад нея. Прихвана я с дясна ръка през гърдите и я подсече през краката. Гравитацията довърши останалото. Мегън падна назад, като тежко удари рамото си и се претърколи.
— Не си прави труда да ставаш — каза той в микрофона си. — Чуваш ли ме?
Видя я да кима, след това отвори фризера и извади чекмедже с епруветки. Знаеше точно къде е оставил тази с вариолата. Тя беше на мястото си. Пъхна я в един от джобовете с велкрозакопчалка и отстъпи назад. Мегън се бе претърколила така, че можеше да го погледне.
— Все още можеш да спреш това, Дилън.
Рийд поклати глава.
— Не можеш да върнеш джина обратно в бутилката. Но поне ще умреш със съзнанието, че това е наш собствен джин.
Без да сваля поглед от нея, той заотстъпва към вратата. Влезе в тунела, затвори вратата и я заключи.
Часовникът над главата му показваше двадесет минути до приземяването.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Измина малко повече от час, след като Еър Форс едно кацна в Грум Лейк, Невада. Ескортиран от два бързи изтребителя F-15 „Ийгъл“, той беше се приземил на същата писта, построена десет години по-рано за изпитания на бомбардировача B-2. След като президентската платформа бе поставена на земята, контингент на силите за сигурност на ВВС придружи Кастила и работната му група до съоръжението, където щеше да кацне совалката, на миля и половина от пистата.
Въпреки жегата президентът настоя да извърви разстоянието по пистата, а оттам да се спусне по рампата в бункера. Заедно с работната група огледа вътрешността му. Гладките бетонни стени, от които стърчаха отворите на газовите тръби, му напомняха за гигантски крематориум.
Всъщност той бе точно това.
Президентът посочи една продълговата тръба с формата на пашкул, висока около седем метра и широка два, която излизаше от една стена и стигаше до средата на бункера. Приличаше на гигантска пъпна връв.
— Какво е това? — обърна се към един лейтенант от въздушната полиция.
Кастила чу тихо бръмчене на електрокар. В него седеше доктор Карл Бауер, придружаван от човек от охраната на ВВС. Когато електрокарът спря пред групата, Бауер слезе и като кимна на членовете на антуража, се запъти право към президента.
— Господин президент — важно каза той. — Радвам се да ви видя отново. Макар че бих предпочел обстоятелствата да бяха по-приятни.
Президентът знаеше слабото си място: това бяха очите. Те винаги издаваха настроенията и чувствата му. Като се опитваше да не мисли за онова, което му бяха казали Смит и Клайн, той се принуди да се усмихне и да стисне ръката на човека, когото някога бе уважавал и посрещал с почести в Белия дом. И който се оказа чудовище.
Каза само:
— Удоволствието е мое, доктор Бауер. Повярвайте ми, благодарен съм ви, че дойдохте тук. — Кастила махна към странната дебела тръба. — Може би ще ми обясните за какво служи това.
— Разбира се.
Бауер го поведе към края на тръбата. Президентът надникна вътре и видя, че последните метри са отделени с печат от останалата част и създаваха нещо като въздушна запушалка.
— Тази тръба е продукт на моя собствен дизайн и производство — каза докторът. — Тя може да лети навсякъде по света, да се управлява часове наред, след което с помощта на дистанционно управление да се насочи към крайната цел. Единственото й предназначение е да изтегли даден човек от опасна зона, в която е трудно или невъзможно да се проникне — както е в настоящата ситуация.
— Не можем ли да се приближим направо към совалката, докторе? Сигурен съм, че със защитни костюми това е възможно.
— Да, възможно е, господин президент. Но не ви съветвам да го правите. Нямаме представа какво носи на борда си орбиталният комплекс. Сега имаме само един оцелял, доктор Рийд, който не се е заразил. Най-добре би било да го свалим от совалката и да премине процес на обеззаразяване, вместо да рискуваме, като изпратим някой друг да го измъкне. Ще има по-малка опасност от злополука и много бързо ще разберем какво се е случило.