Рекетьорът

Сърцето на Нати биело до пръсване, толкова силно, че той се притеснявал да не се разтресе целият килер. Постарал се да се успокои. На излизане съдията забелязал открехнатата врата на килера и я затворил плътно.

Към седем вечерта си запалил още една пура, налял си чаша вино и седнал на люлеещия се стол на верандата да се полюбува на залязващото зад планините слънце. Когато се мръкнало, той включил генератора. Помотал се из вилата докъм десет, изключил го и си легнал. Щом вилата притихнала, Джийн почукал на вратата. Кой е, попитал сърдито Рей отвътре. Джийн обяснил, че търси кучето си. Рей отворил вратата и двамата разговаряли през мрежата. Джийн казал, че има къща на няколко километра, от другата страна на езерото, и че скъпото му куче Янк е изчезнало. Рей не се държал никак приятелски и казал, че не е виждал никакви кучета в околността. Джийн му благодарил и си тръгнал. Когато Нати чул думкането по вратата и разговора горе, се измъкнал тихичко от килера и излязъл през вратата на сутерена. Не могъл да заключи секретната брава. Съдията определено щял да се чуди как така вратата е останала отключена. Дотогава обаче те щели да са изчезнали в гората. Съдията нямало да открие никакви признаци за влизане с взлом, нито липсващи вещи и накрая щял да забрави за случилото се.

Естествено, братята били изумени от разкритието си и започнали да кроят планове да ограбят сейфа. Щяло да се наложи да се сблъскат лице в лице със съдията и вероятно да прибягнат до насилие, но били решени да го направят. През следващите два уикенда съдията останал в Роуаноук. Следващата седмица също.