Сънища за богове и чудовища

- Чухте ли това? - извика шофьорът. - Какво да правя с нея?

Местеше неистово поглед ту към пътя, тук към отражението й в огледалото за обратно виждане и трябваше да го направи... три, четири, пет пъти, бързо и трескаво, докато най-сетне

проточи недоверчиво врат назад, за да се убеди, че наистина вижда онова, което му показва огледалото.

Ръцете на Близа гребяха леко напред-назад, сякаш се рееше във въздуха като във вода.

И наистина точно това правеше.

Той скочи върху спирачките.

Близа се блъсна в гърба на седалката отпред и се свлече на пода. Гласът й секна, а колата поднесе н се задруса по банкета с резки подскоци, които подмятаха отпуснатото й тяло н го блъскаха в седалките в продължение на един проточил се дълго яростен миг, докато шофьорът се опитваше да върне колата на пътя. Най-накрая успя, спря със свирене на гуми и изскочи във вдигналия се облак прах, за да отвори задната врата.

Тя лежеше в безсъзнание. Мъжът я сграбчи за крака и я разтърси, паникьосан.

- Мис! Мис! - Той беше просто шофьор. И не знаеше какво да прави с тая луда жена - това далеч надхвърляше професионалните му умения, а на всичкото отгоре май я уби...

Тя се раздвижи.

- Алхамдулиллах - отдъхна си той. Хвала на Бога.

Но радостта му трая кратко. Щом се надигна - от носа й шуртеше кръв, ярка н лъскава, стичаше се надолу по устата и брадичката й - Близа отново изпадна в извънземния си транс, а звукът от нейния брътвеж, разказваше шофьорът по-късно, направо му късаше сърцето.

*

- Рим - каза Кару, щом Зузана и Мик се върнаха в стаята. - Ангелите са във Ватикана.

- Е, това е логично - отвърна Зузана, преглъщайки първата си спонтанна реакция, която беше свързана с щастливото изобилие на шоколад в Италия. - Успели ли са вече да се докопат до някакво оръжие?

- Не - отвърна Кару, но изглеждаше разтревожена. Хъм. Тревогата беше само едно от нещата, изписани по лицето й. В това число влизаха още: смазана, изтощена, паднала духом и... самотна. Отново беше заела поза „потънали гемии“ с увиснали рамене и склонена глава, а от вниманието на Зузана не убягна и това, че стои с гръб към Акива.

- Посланиците, държавните секретари и всички останали говорят до скъсване - поясни Кару. - Едни са за това да се даде оръжие на ангелите, други са против. По-всичко личи, че Яил не е направил грандиозно впечатление. Въпреки това отделни частни групировки се редят на опашка да обещават своята подкрепа и арсенал. Опитват се да получат достъп до Ватикана, за да представят офертите си лично, но засега такъв им е отказан - поне официално. Един господ знае дали някой вече не е успял да подкупи вътрешен човек във Ватикана, за да размени две думи лично с Яил. Една от групировките е оная ангелска секта във Флорида, която очевидно разполага с купища оръжие, готово да влезе в употреба. - Тя помълча, обмисляйки следващите си думи. -Което изобщо не звучи страшно.