Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Кат се потопи във водата да предаде съобщението. После излезе от вира и всички се върнаха при гробницата на Александър.
Вигор им махна да се разпръснат. Посочи едно от медните гърнета по края на басейна.
— Всеки да вземе по един стек кола и да заеме позиция при своето гърне.
Направиха го.
— Ще ни кажеш ли все пак какво ще правим? — попита Грей.
Вигор кимна.
— Ще демонстрираме друго научно чудо. Ще покажем познанията си за друга сила, позната дори на древните гърци. Наричали са я „електрикус“. С тази дума назовавали статичния заряд при търкането на плат в кехлибар. Наблюдавали са го във вид на светкавици и по мачтите на платноходните си кораби, последното по-късно се нарича „огънят на свети Елм“.
— Електричество — каза Грей. Вигор кимна.
— През 1938 — а един немски археолог, Вилхелм Кьониг, открил в Националния музей на Ирак странни глинени стомни. Били високи само петнайсет сантиметра. Приписвали ги на персийците — спомнете си, че Персия е родната страна на нашите библейски влъхви. Миниатюрните стомни били запушени с асфалт, а от асфалта стърчали медни цилиндри с железни пръчки в средата. Тази комбинация е позната на всеки, който познава електронауките дори в най-общи линии.
Грей се намръщи.
— А за онези, които не ги познават?
— Стомните… представлявали точно подобие на батерии и дори си спечелили името „Багдадските батерии“.
Грей поклати глава.
— Древни батерии?
— Както „Дженеръл Електрик“, така и списанието „Сайънс Дайджест“ направили копия на тези стомни през 1957 — а. Добавили им оцет и стомните произвели електричество със значителен волтаж.
Грей погледна гърнето в краката си. Вигор беше поискал кола, която също имаше високо киселинно съдържание. Забеляза и желязната пръчка, която стърчеше от гърлото на тежкото медно гърне.
— И твърдиш, че това са батерии, така ли? Древни батерии с медно покритие?
Плъзна поглед към басейна. Ако монсеньорът беше прав… Грей вече разбираше защо батериите са поставени във вира с морска вода. Какъвто и заряд да генерираха, той щеше да протече през водата към пирамидата.
— Защо не го направим по простия начин? — предложи Кат. — С акумулатор от лодката?
Вигор поклати глава.
— Мисля, че активирането на пирамидата е обвързано със силата на електрическия ток и позицията на батериите. Когато се отнася до силата на тези свръхпроводници — особено при проводник с такъв размер, — предпочитам да се придържам към оригиналните инструкции.
Грей беше съгласен. Спомни си трусовете и разрушенията в базиликата. И то само при един цилиндър с прах в м-състояние. Плъзна поглед по гигантската пирамида и си помисли, че ще е добре да се съобразят с препоръката на монсеньора.
— И какво трябва да направим сега? — попита той. Вигор отвори една от кутийките с кола.
— По мой знак започвате да пълните празните батерии. — Сви устни и добави: — А, освен това няма да е зле да се отдръпнем.
13:20
Монк седеше зад кормилото и почукваше с празна кутийка от кола по десния парапет. Омръзнало му беше цялото това чакане. Може пък гмуркането да не беше чак толкова неприятно в края на краищата. Водата изглеждаше все по-примамлива в тази жега.
Силен рев на двигател привлече погледа му към другия край на пристанището.
Хидрофойлът, който доскоро като че ли беше хвърлил котва, тръгваше. Монк се заслуша във воя на форсирания двигател. На палубата имаше някакво раздвижване.
Посегна към бинокъла си. По-добре беше да не рискува.
Преди да вдигне бинокъла към очите си, хвърли поглед към монитора на подводната камера. При входа на тунела все така нямаше никой.
Какво толкова правеше Кат?
13:21
Грей изля и третата кутийка в цилиндричната вътрешност на гърнето си. Колата шупна и се заизлива на балончета по медната обвивка на батерията — тя се беше напълняла.
Той стана и изпи остатъка от газираната напитка.
„Уф… диетична…“ Другите приключиха почти едновременно с него, изправиха се и отстъпиха назад.
По малко пяна се къдреше върху гърлата и на четирите гърнета. И толкоз — нищо друго не се случваше. Може би бяха сгрешили нещо или пък колата не вършеше работа — или пък, още по-вероятно, хрумването на монсеньора просто беше далеч от истината.