Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на Ескалибур
Тайната на Ескалибур - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Ескалибур

Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:

Легендарно оръжие…
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 178
Перейти на страницу:

Чейс продължаваше да виси от шината. Той видя как Дина обръща глава към него. Тя захвърли безполезния пистолет и скочи от терасата.

Хвана се за дясната шина с двете си ръце, залюля се на нея като гимнастичка и ритна Чейс в гърдите.

Останал без въздух, той се залюля назад, ръката му се откачи от шината и той полетя надолу, като в последния момент успя да вкопчи пръсти в металната тръба. Слушалката и микрофонът му се откачиха и полетяха след пистолета му към земята. Той се опитваше да възстанови дишането си и се люлееше безпомощно, стиснал здраво меча в другата си ръка.

Дина се изтегли нагоре и обхвана с крака шината за кацане на хеликоптера, който най-после се беше стабилизирал и бавно започна да се издига нагоре.

От земята се разнесоха изстрели. Не пистолетни, а от автоматично оръжие. Два куршума се забиха в корема на хеликоптера, преди стрелбата внезапно да спре — явно бяха забелязали Дина. Чейс се осмели да погледне надолу. Иззад ъгъла на сградата прииждаха охранители; забеляза сред тях Круглов, който сочеше с пръст към него.

Хеликоптерът продължи да се издига, като постепенно завиваше на една страна, за да прелети над сградата. В далечината Чейс видя светлините на Москва. Борейки се с въздушната струя на роторите, той се опита да се издърпа нагоре, без да сваля поглед от Дина, която бръкна между краката си и извади нож с блестящо острие от канията, привързана към бедрото й.

Нина стоеше във фоайето сред тълпа от хора. Няколко секунди по-рано шумът от хеликоптера в слушалката й внезапно беше прекъснал, последван от стрелба.

Беше ли улучен Чейс? Нямаше как да разбере. Малко преди това Васюкович, Круглов и Максимов си бяха пробили път през изнервената тълпа, като домакинът явно успокояваше хората и им казваше да си останат в сградата. В началото гостите се бяха подчинили на думите му, но след това някои решиха, че искат да се махнат по най-бързия начин от това място. Неколцина мъже край входната врата явно бяха постигнали съгласие по въпроса и бързо отвориха вратата.

Онова, което последва, можеше да се сравни с отпушването на вана: всички хукнаха към изхода, като се блъскаха и удряха преди да се изсипят навън. Блъскана от всички страни, Нина се опитваше да запази равновесие. В залата нахлу студен въздух, който прогони цигарения дим. Тя беше изтласкана през вратата…

Нечия ръка я стисна здраво за лакътя и я издърпа настрани. Максимов се втренчи в нея, сбърчил вежди. Той я повлече по стълбите покрай тичащите навън гости.

Васюкович я очакваше, обграден от охранители.

— Здравей отново, Нина — каза студено той. — Нина Уайлд. Знаех си, че има нещо познато в теб — но тази вечер изглеждаш много по-различно от снимката в списание „Тайм“.

Круглов изтича нагоре по стъпалата. Той се взря в Нина, позна я и повдигна изненадано вежди, след което се обърна към Васюкович.

— Мечът е у Чейс — той скочи в хеликоптера. Сигурен съм, че Мичъл го управляваше. И, Леонид! Дина тръгна след него! В момента виси на шината!

Васюкович погледна към поляната и военния хеликоптер, който чакаше на тревата.

— Къде е онзи идиот Мишин, по дяволите! Веднага ми го доведете!

Круглов изкрещя нещо на охранителите и петнайсетина секунди по-късно Мишин се появи пред групата, придружаван от още пазачи. Нина забеляза, че пригладената му с гел коса сега е разрошена и че големи мокри петна се стичат от чатала по двата му крака. Той се потеше и гледаше Васюкович с ококорени очи.

— Онова английско копеле успя да се измъкне с хеликоптер! — извика му Васюкович. — Трябва да си върна меча! На всяка цена.

— И какво очакваш да направя? — попита смутено Мишин. Васюкович завъртя очи, след което посочи към хеликоптера. — Сериозно ли говориш?

— Въоръжен ли е?

— Ами… така мисля.

— Тогава заповядай на пилота си да вдигне проклетото нещо във въздуха! Веднага! — Мишин се обърна и тръгна към хеликоптера; обърна се само, за да чуе как Васюкович му вика: — И го принудете да кацне, недейте да го сваляте, освен ако не се налага — не искам да изгубя меча, освен това един от хората ми е на борда. А ако с нея се случи нещо… — Той не довърши изречението. — Просто кажи на човека си, че връщането на меча е по-важно от всичко. Тръгвай!

Мишин кимна и хукна през поляната. Пилотът вече седеше на мястото си — беше хукнал към хеликоптера още при първите изстрели, готов за излитане. Той изслуша заповедите, които Мишин му изкрещя, кимна потвърдително и затвори вратата на кабината, като веднага набра комбинацията бутони за аварийно излитане. Хеликоптерът се съживи и перките на двигателите му се задвижиха.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)