Вихър
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-885-7
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Първоначално вниманието ми беше изцяло съсредоточено върху битката, разбира се, и едва през третата седмица на прочистващата операция получих информация, в която ми беше невъзможно да повярвам отначало, но знаех, че трябва да разследвам, за да защитя честта на джохианците.
Този доклад обвиняваше 3/2 от корпуса със специално предназначение в най-ужасяващи зверства. Аз лично отидох в областта, за която ротата отговаряше, и установих, че обвиненията са верни. Те избиваха цивилни суздали в нарушение на приетите стандарти за водене на война. Техните цели бяха, в частност, всички образовани суздали, особено онези, които бяха учители или съдии. Освен това обръщаха внимание на всеки богат суздал. Тези същества бяха измъквани от домовете си и изчезваха. Капитан Л’мердинг отказа да обясни какво се случва с тях, но мисля, че съдбата им е очевидна.
Имаше потвърдени доклади за избити деца и изнасилвания на цивилни, за разграбени сгради. Убийствата на цивилните суздали са били извършвани през деня, а телата им са били оставяни на улицата. Очевидно тази ударна рота е съставена от гангстери и хулигани. Капитан Л’мердинг беше разлепил обяви из области, носещи собствения му подпис, които постановяваха, че употребата на суздалски език, говоримо или писмено, е забранена, и на всички суздали се забранява да се събират в групи от повече от двама. Незабавна екзекуция беше наказанието за нарушаването на всяко подобно нареждане.
Беше издал и други заповеди, също толкова незаконни, но най-лошата гласеше, че всяко престъпление, извършено от суздал, ще срещне изключително суров отговор, който ще включва унищожаването на домовете, изкореняването на рода му и екзекутирането на сто суздали, избрани случайно, за възмездие. Казах на капитан Л’мердинг, че го освобождавам от служба. Той се изсмя. Опитах се да го поставя под арест. Аз и моите помощници бяхме обезоръжени, пребити и ни беше предложено да напуснем областта или да си понесем последствията.
Върнах се в собствената си част и уведомих командира на батальона за непосредствените действия на капитан Л’мердинг, поисках да бъде изпратен боен отряд, който да арестува това позорно същество и неговите биячи. Полковник Елман ми каза да се занимавам със своите дела. Възразих и ми беше дадена пряка заповед да оставя чудовищата на Л’мердинг на мира. Всъщност полковник Елман ме информира, че тази рота и другите елементи от Корпуса със специално предназначение следват заповеди, дадени от най-високо място — заповеди, които може и да не се нравят на никого, но са съществени за осъществяването на мисията ни. Отказах да приема това и отидох да говоря със следващия в йерархията на командването, а след това, тъй като нищо не се случи, с командира на дивизията.
Бях обвинен в неподчинение и срамно за джохианец държание. Когато продължих да настоявам, бях съвсем незаконно понижен със сто места в списъка за повишения, без изслушване или съд. Вече съм отчаян, директор-началник, и се обръщам към вас.
Не е ли останала чест в Алтайския куп? Няма ли достойнство в нашата благородна раса? Нима нашата собствена армия, армията, на която посветих живота си, се е превърнала в сбирщина от убийци?