Шестимата месии
- Автор: Frost Mark
- Серия: arthur conan doyle #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Шестимата месии». Краткое содержание книги:
Но дори и не подозира колко сериозно греши. Защото го очакват шестима непознати, които се нуждаят от него. Само той може да им помогне в разкриването на зловещата загадка, която ги е събрала.
За да спечелят — или загубят — живота си и света!
Последва незабавна и бърза реакция: лакътят й се заби в ребрата му, после тя го ритна в пищяла. Беше свикнал да се гърчат в началото, но, господи, тази тук бе бореше като дива котка. В следващия миг той усети безброй нокти да се забиват в лицето му — единият на косъм от окото — и веднага след това последва удар в топките му, който той избегна като по чудо. Данте бе свикнал да не обръща внимание на болката, но знаеше и друго — кучките никога не се биеха така: някои така се парализираха, когато се стовареше върху им, че направо се разтапяха в ръцете му. Именно първият пристъп на страх в жертвите беше любимото му изживяване — вдъхваше го от кожата им, пиеше го направо от очите им. Но тази тук не изглеждаше изплашена. Ако погледът й изобщо изразяваше някаква емоция, това бе омраза. Тази кучка щеше да развали всичко.
Без сам да знае как, той успя хем да притисне кърпичката към устата и носа й, хем междувременно да я държи на една ръка разстояние. Очакваше всеки момент упойващият препарат да започне да действа. Тя не се предаваше: опитваше се да го ухапе, да го ритне и по някакъв начин да се добере до него… и не показвате никакви признаци на отслабване. Е, едва ли щеше да може още дълго да задържа дишането си. Неясно защо обаче се опитваше да посегне към коляното си.
В следващата секунда го удари с все сила през ръцете — острите й като ножове нокти загребаха плътта му. Данте прехапа език, за да не извие от болка. Миг по-късно тя се опита да отметне ръцете му от главата си… Господи, никога не бе допускал, че една жена може да бъде толкова силна — почти равна на него, ако не и по-силна. Той усети, че ръцете му наистина губят контакт с главата и… какво, по дяволите, ставаше с този хлороформ? Не, не смееше да посегне за ножа си — тя беше прекалено опасна. В здравото му око проникна някаква гореща течност, замъглявайки зрението му. Проклятие… това беше неговата кръв — изглежда, беше успяла да му издере лицето. Гадната, противна кучка… щеше да му плати скъпо.
Ето, най-сетне… Ръцете й започнаха да го намират по-трудно. Клепачите й започнаха да примигват начесто и в следващия миг тя забели очи. И дори в този момент, действайки вече само инстинктивно, тя продължаваше да се съпротивлява, да рита, да драска. Силите обаче я напускаха и след малко тялото й се отпусна. Той я прихвана през кръста, но продължаваше да държи кърпичката върху лицето й като предпазна мярка. После леко я отпусна на земята. Едва сега юмруците й се разтвориха и той разбра, че е безопасно да махне кърпичката. Лежеше просната в краката му… най-сетне беше негова — неподвижна и готова. Той коленичи до индианката и я опипа, за да види как е. Натисна корема й — беше твърд. Сложи палец върху зърната на гърдите й. Прекара връхчетата на пръстите си по гърдите, по твърдите й устни, между краката. Беше малко постна за неговия вкус, но щеше да свърши работа…
Боже! Та тя имаше нож, пристегнат от вътрешната страна на бедрото — значи това се бе опитвала да докопа и сигурно знаеше как да го използва.
Добре! Това преливаше чашата… Край на ухажването. Данте я зашлеви през лицето и едва се сдържа да не я ритне в главата, така както си лежеше. Раните му може и да не бяха страшни, но Гласовете крещяха възмутено: „Ти ли ще ни вадиш нож, кучко!“.
Данте избърса кръвта от челото си, усети миризмата на хлороформ, идваща откъм кърпичката, и с досада я захвърли настрани. Сега тази в краката му щеше да разбере какво значи да ни се опъва. Той надигна безжизненото тяло и го задърпа за раменете в тъмната уличка и към вратата на изоставения склад. Беше оглеждал този квартал много пъти и добре знаеше, че никой няма желание да припарва насам през нощта. Пълно усамотение и абсолютна тъмнина — така обичаше да работи той и беше избрал склада за място, където да отнесе тази женичка при Зелената река. Бе оставил предварително чантата си там и тя го чакаше, пълна със свещи и инструменти. Вече обмисляше наказания, по-изтънчени от обикновените, защото тя си бе позволила да прегреши по най-глупав начин. Започваше да си мисли дали този път да не наруши обичайната процедура… да, след като я завържеше и й запушеше устата, можеше да я изчака да се свести, преди да се хване на работа. Така тя щеше да може да наблюдава. Може би си струваше дори да намери отнякъде огледало.