Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Джентълмен Джоул и Червената кралица
Джентълмен Джоул и Червената кралица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джентълмен Джоул и Червената кралица

Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:

Три години след кончината на своя съпруг Корделия Воркосиган, овдовялата вицекралица на Сергияр, е готова да поеме в нова посока. Оплита в своите планове и Оливър Джоул, адмирал на сергиярския флот, изправя го пред дилемата на неочаквани решения и невъобразим доскоро кръстопът.
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 152
Перейти на страницу:

Мястото за пикника се намираше на полегат склон покрай ромонлив поток с изобилие от чворести дървета, макар че би било неточно да се нарече сенчеста горичка. В средата беше изникнало нещо като селце от шатри и павилиони, зад него се редяха походни тоалетни, в близкия край се издигаше голям военен лазарет, а в далечния имаше ложи за публиката и открито пространство. Ароматен пушек се издигаше от десетина ями за печене на месо, пръснати по целия периметър, и всяка яма се отбраняваше от плътни групички хора, помъкнали кошници за пикник, макар че по какъв признак се деляха групичките, Корделия нямаше представа… по взводове? Военни срещу цивилни? Орбитални срещу наземни? Няколко импровизирани паркинга се запълваха с шарен асортимент от цивилни скутери, въздушни коли и подемни ванове, смесени с по-грубовати на вид военни возила, летящи велосипеди, наземни роувъри и дори ръчни колички. Както и, без майтап, няколко фургона и каруци с конски впрягове, макар че едва ли бяха стигнали тук на собствен ход — вероятно ги бяха транспортирали с подемните ванове.

Част от склона, няколко скалисти участъка и отрязък от потока оформяха квадрат със страна приблизително двеста метра, импровизирано игрище, маркирано с бял спрей и заобиколено от ентусиазирана публика; хора с червени, жълти и сини тениски търчаха по игрището. По програма елиминационната фаза на турнира по ботушено поло беше започнала още в десет сутринта.

Въздушната кола се спусна меко — запазената марка кацане на Риков, което не би разляло и капка от шампанското на Корделия, ако тя разполагаше с такова, — последвана с минимално забавяне от колата на ИмпСи, която ги следваше като сянка. Корделия послушно изчака момчетата и момичетата на Коско да слязат първи, да огледат терена и да ѝ отворят гюрука. Многото хора на едно място и предстоящите речи пред публика не ѝ позволяваха да ги смете под килима или поне я лишаваха от основателен претекст да го направи.

Подкомисия от офицерите на Оливър дотича да ги посрещне и да ги уведоми за последните — тези наистина са последните, честна дума! — промени в програмата. С цената на незнайни усилия — откровени намеци през Кая може би? — Оливър бе съумял да ги убеди да изместят поздравителната част в началото на пикника, вместо между вечерята и фойерверките, където биха били по̀ на място. По този начин втората половина на пикника щеше поне малко да заприлича на почивен ден за рожденика. Дали пък не планираше двамата да се измъкнат по-рано от предвиденото? Дано.

Понеже бяха подранили за официалната част — а официалните церемонии по традиция закъсняват, — двамата се възползваха от възможността да се разходят по „главната улица“, както я кръсти за себе си Корделия. Няколко шатри с навити странични покривала приютяваха клонове на известни карийнбургски заведения за хранене, имаше и два бара, които все още нямаха много клиенти. По това време на деня, когато децата търчаха като изтървани, а родителите подтичваха храбро след тях, малките павилиони, предлагащи сладолед, студени закуски и евтини играчки, правеха значително по-голям оборот.

ПРАСЕ, с усмивка забеляза Корделия, наистина бяха докарали павилиона си за безплатни целувки, точно както беше заплашила доктор Татяна, обслужван понастоящем от две привлекателни жени и един истински красавец. За разлика от ресторантите, днес техният павилион не предлагаше нито една от обичайните услуги — Хейнис ги бе разубедил с аргумента, че съпругите от базата ще надигнат вой до небето, а Корделия бе смекчила финансовия удар, намеквайки, че — така де — всеки заслужава почивен ден от време на време. Павилионът беше добре зареден с образователните електронни книги на доктор Татяна, като за всяка целувка се полагаше по едно безплатно копие. Тази идея, надяваше се Корделия, вероятно щеше да помогне на някои хора, и не само на младоците, да въведат известен ред в обърканите си мозъци, стига объркването да се дължеше на недостатъчна информираност.

С намерение да демонстрира подкрепата си, Корделия дръпна Оливър към павилиона и двамата си получиха целувката под аплодисментите на зяпачите, при което Оливър се изчерви много симпатично. Възнамерявал бе да целуне само едната жена, но другата отказа да го пусне, преди да е целунал и нея. Корделия се пробва с красавеца, който се усмихна срамежливо, докато се целуваха, макар че момчето бе твърде младо за вкуса ѝ, някъде на трийсетина години. Устните ѝ се извиха нагоре при вида на Оливър, който се опитваше да не поглежда към младежа, макар погледите им да се срещнаха за миг.

— Предизвиквам те да целунеш него — прошепна в ухото му тя, докато се отдалечаваха.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)