Мишената [bg]

Тя почти зяпна от смайване.

Тъкър сведе очи към масата.

— Следващите ти действия бяха наистина забележителни. Двамата с Роби преодоляхте невъобразими препятствия и непрекъснато излагахте живота си на опасност. Така успяхте да предотвратите глобална катастрофа, докато всички останали, включително и аз, седяхме и чакахме да се случи непоправимото. А за награда аз ви изпратих на сигурна смърт в Сирия. Още не мога да повярвам, че го направих, и се срамувам от себе си. Наистина се срамувам. Защото подобна постъпка няма оправдание. Как можах да изпратя най-добрите си хора на заколение? Но вие оцеляхте и получихте медали. Започнах да мисля как да се отърва от вас от момента, в който ви зърнах с тези тенекии на шията.

Тъкър замълча, но Рийл не пожела да каже каквото и да било.

— После разбрах какво се е случило заради онзи боклук, който ти се води баща — продължи след дългата пауза директорът. — Знам какви са били плановете му. Знам и какво си направила, за да го спреш и да спасиш живота на Джули Гети. И накрая, наясно съм с риска, на който се изложихте с Роби по време на мисията в Северна Корея. Където отново се справихте по забележителен начин. Всеки друг екип на ваше място щеше да се провали.

Той отново млъкна, но този път само за няколко секунди.

— След всичко, което казах дотук, мога да добавя само едно: благодаря за отличната служба, агент Рийл. Аз сгреших, ти беше права.

Тя изненадано пое протегната му ръка.

— Не знам какво да кажа, господин директор. Мисля, че разбирам колко ви е било трудно да стигнете до това заключение.

— Работата е там, че не трябваше да е толкова трудно, Рийл. Но аз съм голям инат. Виж какво, прекрасно знам, че много хора ме смятат за аутсайдер, защото назначението ми беше политическо и никога не съм работил в областта на разузнаването. Разбирам ги. За тях аз съм никой. Но въпреки това положих огромни усилия, за да бъда в час. Наистина огромни. За съжаление, допуснах и грешки, като най-голямата от тях си ти. Отново ще те помоля да приемеш моите извинения… — Директорът помълча известно време, после добави: — Мисля да връча оставката си на президента веднага след като неутрализираме севернокорейската заплаха…

— Сигурен ли сте, сър? — смаяно го погледна тя.

— Не мога да остана, дори и да искам — поклати глава той. — Един далеч по-голям авторитет от мен ми нашепва, че е време да освободя директорския стол.

Рийл прекрасно знаеше кой е този „по-голям авторитет“, но се задоволи само с кимване.

— Освен това вече не съм млад, Рийл — добави с въздишка Тъкър. — Искам да свърша и някои други неща в живота си. Честно казано, тази работа ме убива. Кризите се редуват една след друга. След всеки успех следва провал. Все едно че падаш в дълбока пропаст, след като си успял да се изкачиш на върха. Остарях повече, отколкото за трийсет години служба преди това. Но не исках да напусна, преди да оправим нещата. И преди да ти кажа всичко това. — Той отново млъкна, стрелна я с нервен поглед и добави: — Няма друго. Свободна си.