Невинност [bg]

При тази гледка Фин подскочи рязко, тъй като си помисли, че някой от хората на Карлос се е скрил отдолу. Но когато надигна глава и смени позицията си спрямо предмета, остана много объркан. Ръката сякаш излизаше измежду краката на човека и той не би могъл да си представи някой да може да се свие по такъв невероятен начин. След миг обаче осъзна, че тялото изобщо не е извито — главата беше отрязана и хвърлена в скута на торса. Когато се вгледа по-отблизо, разпозна лицето на своя нападател от Роксбъри — същият, който беше нападнал Лиса в нейния апартамент същата вечер.

На Фин му се стори, че ще повърне, но успя да запази самообладание.

„Така ти се пада“ — мислено рече и грабна револвера.

Изправи се, заобиколи пейките и се отправи към олтара, където Козловски и Карлос продължаваха да се борят на пода. Отначало Коз вземаше връх в битката, но после Фин видя как главата на детектива отскочи рязко назад и той се строполи на пода. Карлос тутакси застана отгоре му и вдигна мачетето, за да нанесе фаталния удар.

Фин се прицели, но се поколеба да стреля от страх да не улучи Козловски.

— Пусни го! — извика.

Престъпникът погледна към него. Лицето му беше кърваво, с перверзна беззъба ухилена физиономия. С татуировките по лицето му той приличаше на демон от филм на ужасите. Карлос сграбчи Козловски за косата и го придърпа пред себе си, използвайки го като щит. После допря острието до гърлото на заложника.

— Хвърли оръжието — каза.

Фин поклати глава и повтори:

— Пусни го.

Карлос се усмихна и натисна острието към гърлото на Козловски.

— Хвърли оръжието или той ще умре.

Фин погледна приятеля си: веждата му беше сцепена от удара на Карлос с глава. От носа му капеше кръв.

— Застреляй го — каза Козловски.

Карлос натисна още острието.

— Застреляй го! — извика детективът.

Адвокатът се прицели внимателно в онази част на главата на бандита, която се виждаше зад Козловски. Понечи да натисне спусъка, но дланта му се разтрепери. Изведнъж главата на Карлос избухна. Горната част от черепа му излетя надясно и изцапа стената до олтара с кръв, костни частици и мозък.

Фин погледна оръжието си. Цевта беше студена, значи той не беше стрелял. Огледа се объркано и видя Линда Флахърти, заела позиция за стрелба до вратата, насочила пистолет към пространството зад Козловски — там, където Карлос беше стоял само преди миг.

— Има ли някой друг в църквата? — попита тя, докато оглеждаше вътрешността на сградата.

— Не — отвърна Фин.

— Сигурен ли си?

— Типът, който се опита да ме убие и който нападна Лиса, в момента се разлага под една от пейките — отвърна адвокатът. — Главата му е в скута му, така че се съмнявам да е опасен за нас. Проверих останалата част от църквата. Няма никой.

Флахърти се изправи и отиде до Козловски. Той не беше помръднал изобщо, освен че хвърли поглед към тялото на Карлос, проснато зад него.