Боен ястреб [bg]

Тъкър се обърна по гръб и огледа следите от падането по клоните на дърветата. Беше ги спасила гъстата гора, защото бе отнела енергията на удара и вместо натрошени кости сега имаха само охлузвания. Но не бяха извън опасност.

Той се изправи със стон, взе раницата си и се загледа в димящите останки на хеликоптера. Прави и пилотът…? Направи крачка в тази посока и в този момент горивото на хеликоптера се взриви, изпрати огнено кълбо към небето, а него блъсна назад и събори.

Тъкър се обърна и видя Нора — беше стиснала гърлото си, изпълнена с ужас. Джейн също беше потресена. Тъкър ги събра на едно място и клекна до Каин. Посочи на юг, към гората, далеч от горящия хеликоптер.

— Търси внимателно! — изкомандва. — Бързо!

Каин хукна през гората.

Тъкър стана и накара двете жени да тръгнат след кучето.

— Не можем да останем тук, защото може да изпратят патрул да провери какво е свършил дронът.

Забързаха. Той извади сателитния телефон и извика на дисплея камерата на Каин. Държеше кучето под око, докато гледаше къде стъпва самият той. За много водачи на кучета това беше много трудна задача — все едно да се тупаш по главата и да разтриваш корема си в кръг едновременно, но за Тъкър не беше проблем. Чувстваше се едно с Каин, използваше собствените си очи, но и очите на кучето.

Джейн крачеше точно зад него.

— Какво… какъв е планът?

— Почти съм сигурен, че се разбихме на по-малко от километър от командния център, на платото над манастира.

— Какъв манастир? — попита Нора.

Беше забравил, че двете жени бяха под платнището и не бяха видели укрепената постройка. Разказа им какво представлява.

— Ако стигнем скалите над старата църква — завърши той, — ще можем да се спуснем долу, до покрива.

— Тоест, ако наистина сме се разбили там, където мислиш — каза Джейн, загледана в гъстата гора. — Аз виждам дървета и само дървета.

Тъкър обаче разполагаше с още един чифт очи. На екрана виждаше как Каин се промушва под храсталаците, как мокри клони замъгляват обектива на камерата. Гледаше екрана и за малко щеше да го пропусне.

— Стой! — изкомандва. Каза го на Каин, но и на двете жени.

Каин замръзна на място и легна.

„Нещо не е наред“.

На няколко метра пред кучето имаше някакви особени стъбла на дървета, които се открояваха. В първия момент Тъкър помисли, че е игра на светлината, но после си даде сметка, че са твърде прави и нямат кора.

Стълбове…

Обърна се към Джейн.

— Някой е преградил с дървени стълбове следващата част от гората.

— Защо?

— Ще видим. — Тъкър повика Каин. — Напред, бавно!

Кучето продължи напред пълзешком. Тъкър отново усети онова притъпяване на сетивата, както винаги когато даваше команди на партньора си.

— Огледай… сега наляво…

Постепенно Тъкър разбра на какво е попаднал Каин, какво му показва.