Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Едва на трийсет и три, а вече втори по богатство в Русия, Юри Ходорин беше амбициран след още една добра, доходна година да стане номер едно. Подобно на Алекс, и той бе започнал бизнеса си млад и навреме, преди рухването на комунизма да отприщи пътя към големите пари. В капитализма бе влязъл с летящ старт; империята му беше огромна, печеливша и силно диверсифицирана. Наричаше се „Предприятия Център“ — твърде невинно наименование за холдинг, контролиращ всичко: от петролни залежи до телевизионни канали, от заведения за бърза закуска до хотелски вериги, плюс още безброй други по-дребни фирми. Всеки месец холдингът поглъщаше нови и нови компании, които произвеждаха необозрим асортимент продукти и услуги.
На сутринта след втората вълна убийства пред офиса на „Предприятия Център“ в Москва се появиха двама лейтенанти от московската милиция. Бяха странна двойка — единият възрастен и дебел, другият кльощав и млад. Поискаха среща с Ходорин и му съобщиха неприятната вест, че е обект на тормоз от страна на мафията. И, не, добавиха те, много съжаляваме, но не сме в състояние да ви предложим защита, останали сме без хора и едва имаме сили да опазим участъка. Но на тръгване услужливо поставиха на бюрото му визитка на човек, който положително можел да му помогне.
На четвъртия ден рано сутринта в три офиса на Юри бяха хвърлени запалителни бомби. Местните пожарни команди подозрително бяха отправени от диспечерите си на погрешни адреси и трите сгради изгоряха до основи. Застраховките щяха да покрият щетите, но изпадналите му в паника служители заплашиха, че ще престанат да идват на работа. Към края на този изнурителен ден, след като за пореден път градската милиция му отказа охрана, Юри се обърна към най-високата инстанция — лично към министъра на правосъдието Анатолий Фьодоров, и отчаяно го помоли за помощ. Фьодоров издаде поредица от съчувствени звуци и с най-общи фрази му обеща цялата си подкрепа. Само дето пропусна да уточни в какво ще се изразява тя.
Ако Юри го бе разбрал правилно, в нищо.
Ден пети започна с взрив на кола-бомба на паркинга пред друг негов офис, при който загинаха още петима служители.
Същата вечер, зашеметен от шока на следващите една след друга лоши новини, Юри Ходорин седеше в кабинета си и мрачно разсъждаваше за бъдещето. Ако нещата продължаха още малко в същия дух, такова не се очертаваше. Цял ден бе прекарал по погребения, в утешаване на хлипащи вдовици и разплакани невръстни дечица. Беше в отвратително настроение. Искаше да бъде оставен на мира, за да се самосъжалява.
В този момент секретарката му прекъсна пристъпа на депресия, за да му съобщи, че отвън във фоайето чака някакъв човек.
— Тоя човек няма ли си име? — излая Юри.
— Отказа да ми го даде — отвърна секретарката.
— Разкарай го! — нареди Юри.
— Не бързайте — посъветва го тя. — Човекът твърди, че знае това-онова за серията убийства, извършени във фирмата.
— Май е единствен в това отношение — промърмори Юри. — Е, добре, нека влезе.
Мъжът влезе и седна на стола срещу бюрото му. Без ръкостискане, без излишни учтивости.
Няколко секунди Михаил Бердяев оглежда внимателно Юри. Късо подстригана тъмна коса, очила без рамки, способен и амбициозен, с бликаща енергия, която сякаш трудно успяваше да овладее. Постоянно се наместваше на стола си и през цялото време въртеше брачната халка на дългия си костелив пръст.
В същото време Юри си мислеше: това си е моят кабинет и няма да позволя на някакъв непознат да ме зяпа, както му скимне, без да му отвърна със същото. И той на свой ред впери поглед в Михаил, но колкото повече го оглеждаше, толкова по-малко научаваше за него. Обикновен човек, среден на ръст, наближаващ петдесет, с кораво, обветрено лице, спортно облечен — нищо запомнящо се.
След като им омръзна да се гледат, Михаил пръв наруши мълчанието.
— Алекс Коневич ме информира, че с него сте стари познати.
— Двамата с Алекс сме работили много заедно. Беше ми трудно да го догонвам. Сега ми липсва. Приятел ли ви е?
— Добър приятел.
Юри се поуспокои.
— Къде е сега?
— В Америка. Във Вашингтон.
Юри плесна радостно с ръце.
— Знаех си! Всички тези истории, че бил в Бразилия, в клиника за наркомани… аз през цялото време разправям, че това са пълни измишльотини. — Лицето му отново стана мрачно. — Жалко, че открадна онези пари. Нали ви казвам, липсва ми.
— Така ли мислите, че е откраднал парите и е избягал? — Допреди година за това говореше цяла Москва: Къде е Алекс? Къде са парите? Колко е откраднал?
— Разбира се! — Юри кимна решително. — И по телевизията го казаха.