Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Побутвайки Скарлет с върха на сабята. Кит я и изтика навън, където бе вързан конят му. След това обра целия арсенал от оръжие, накичено по тялото й, метна я на седлото и върза здраво ръцете й. После с един пъргав скок се намери зад нея.
— Диабло, дяволски приятелю, какво те носи в моя усамотен замък? — смеещите се сини очи на Кормак оглеждаха красивата фигура и пламтящата глава на Скарлет, а рунтавите му вежди се повдигаха към буйната му смолиста коса, закрила челото. — Коя е тази дама?
— Имам нужда от твоята помощ, Кормак — осведоми го мрачно Кит, докато сваляше Скарлет от седлото.
— Имаш я — избоботи Кормак. — Ела да закусим ще ми обясниш какво искаш от мен. Историята обещава да е интересна.
Докато говореше, той продължавайте да оценява с копнеж появилата се изящна червеноглавка, която очевидно ни най-малко не се стряскаше от грубата хватка на Кит. Никога не бе виждал по-великолепна представителка на женския пол.
— Скарлет, запознай се с Кормак, херцог на Пембрук и господар на този порутен замък ведно със земите наоколо докъдето поглед стига. Той е и най-дяволски добрият контрабандист в Корнуол. Кормак, това е Скарлет, един необикновен пират и коварна кучка, която се опита да убие съпругата ми.
— О, работата става дебела — кимна Кормак мъдро и очите му, пълни с разбиране, жадно се съсредоточиха върху апетитната фигура на Скарлет. Той хареса всичко у нея, с изключение на онова, което се бе опитала да стори на Девън, но жените са създадени, за да бъдат опитомявани — размишляваше той, — а укротяването на Скарлет бе задача, която би му се понравила.
По време на обилната закуска Кит разказа какво се случило през последните месеци, включително за амнистията, за възстановяване на титлата му и за опита на Скарлет да се отърве от Девън. Скарлет бе натикана в стая, подобна на килия и това даваше възможност на мъжете да говорят спокойно.
— Какво искаш да направя, Диабло? Жени не убивам. Освен това Скарлет е прекалено апетитно парче, за да допусна преждевременната й смърт.
— Моля те само, докато намеря Девън, да пазиш Скарлет. Какво ще правя с нея, зависи единственото от положението на Девън, когато я открия. Сега съм много близко до мисълта да удуша червенокосата кучка. Да разчитам ли на теб, приятелю?
— Няма да позволя това великолепно създание да се изплъзне от погледа ми — обеща Кормак и в сините му очи проблесна лукава наслада. — Ще я накарам да се разкайва за лошите си навици. Скарлет може да е мъчна, но аз съм готов за задачата.
Кормак се засмя заразително и Кит го последва, въпреки че бе убийствено уморен и угрижен.
— Щом смяташ да укротяваш Скарлет, желая ти успех. Но не ми се оплаквай, ако се окаже по-отровна от скорпион, защото тя няма да се предаде без борба. Тя не дава, а взема.
— Ще рискувам — избоботи Кормак, нетърпеливо предвкусвайки срещата с темпераментния пират в рокля. — Не познавам жена, с която да не мога да се справя.
— Но ти не познаваш жена като Скарлет — отвърна му Кит.
След като се нахрани, Кит натъпка една торба с провизии, смени уморения кон с жребец от обора на Кормак и тръгна да дири любимата си.
Малко по-късно Кормак понесе табла с храна към красивата затворничка. Тръпка на остро нетърпение прониза огромното му тяло при мисълта какво го очаква от другата страна на вратата. Много години вече чакаше някоя пламенна и смела жена да влезе в живота му и по всичко личеше, че Скарлет е именно такава. Според Диабло душата й бе черна като неговата, но той не го възприемаше за недостатък. Като непокорна кобила тя просто се нуждаеше от здрава ръка да я води и от истински мъж — да я оседлае.
— Какво, по дяволите, искаш, ухилен блюдолизецо? — озъби се Скарлет при появата на Кормак.
— Така ли поздравяваш един мъж, който ти предлага храна и приятелство?
— Ха! Приятелство! Задник такъв! — отдръпна се Скарлет. Вулгарният й език имаше за цел да го стъписа, но докато слагаше таблата върху масата, Кормак изглеждаше невъзмутим.
— Е, моме, ще разбереш, че не се стряскам лесно. Виж какво съм ти донесъл кравайчета, конфитюр, овесена каша и горещ чай. Бъди добро момиче и хапни.
Неговият ласкав тон само предизвика вулканичната ярост на Скарлет. Никой не си позволяваше безнаказано да й говори така снизходително. Тоя мечок имаше ли представа, че тя е собственица на кораб и от нея се страхуват както приятели, така и врагове? Тя пристъпи небрежно към масата, където Кормак бе поставил таблата и я изгледа с ледено презрение. И преди огромният мъж да схване намеренията й, я грабна и я запрати по главата му.