Тотален контрол [Total Control - bg]

Очите на Тийдман заблестяха.

— Наричате това „късмет“?

— Имах предвид, че е получил поста. Като близък негов приятел, предполагам, че знаете повече за всичко това от когото и да било друг. — Сойър го изгледа изпитателно, прямо.

Тийдман мълча цяла минута, после въздъхна, остави чашата си и погледна Сойър в очите.

— Вярно е, че Артър стана председател на борда на Федералния резерв, но също така е вярно, че разводът му струваше всичко, за което беше работил през годините, мистър Сойър. Не е честно, при блестяща кариера като неговата.

— Като председател обаче е получавал добри пари, нали? Поинтересувах се за заплатата му. Сто трийсет и три хиляди и шестстотин долара годишно. Бил е доста по-добре от повечето американци.

Тийдман се засмя.

— Така е, само че преди да заеме този пост, Артър печелеше стотици милиони. Вследствие на това беше развил скъпоструващи предпочитания и беше натрупал дългове.

— Големи ли?

Тийдман отново заби поглед в пода.

— Да кажем, че бяха повече, отколкото би могъл да покрие със заплатата си във Федералния резерв, въпреки че е сравнително голяма.

Сойър кимна и зададе следващия си въпрос:

— Какво можете да ми кажете за Уолтър Бърнс?

Тийдман рязко вдигна глава.

— Какво искате да знаете?

— Най-общи неща. За и около него — отвърна Сойър невинно.

Тийдман почеса брадичката си и погледна красноречиво бележника на Сойър. Той го затвори и каза:

— Извън протокола.

— Не се съмнявам, че Бърнс ще наследи Либерман на поста. Подходящ е. Беше поддръжник на Артър. Винаги гласуваше като него.

— Това лошо ли беше?

— Обикновено не.

— Тоест?

Банкерът се втренчи в Сойър и изражението му изведнъж стана ледено.

— Човек не бива да се подчинява сляпо на чужда воля, когато собственият му разум диктува друго.

— Значи вие лично невинаги сте били съгласен с Либерман?

Тийдман се замисли. Личеше, че вече съжалява, задето е допуснал този разговор да се състои.

— Членовете на борда на Федералния резерв са назначени, за да мислят със собствените си глави и да прилагат собствените си преценки, а не сляпо да се подчиняват на аргументи, които нямат основа в реалността и могат да доведат до катастрофални последици.

— Това е доста тежка присъда.

— И работата в борда не е лека.

Сойър погледна бележките си от разговора с Уолтър Бърнс.

— Бърнс ми каза, че Либерман е уловил бика за рогата още в самото начало, за да привлече вниманието на пазара и за да го разтърси. Да разбирам ли, че според вас това не е било чак толкова добра идея?

— По-точно казано, идеята е нелепа.

— Добре, след като е така, защо мнозинството го е подкрепяло? — попита Сойър скептично.

— Противниците на икономическото прогнозиране използват една фраза… Дай на някой икономист резултата, който ти трябва, и той ще намери цифри, които да го оправдаят. Целият град е пълен с манипулатори на числа, които интерпретират едни и същи данни както им е изгодно, независимо дали става дума за федералния бюджет или за натрупаните резерви в социалното осигуряване.