Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
— Скорост на вятъра?
— Трийсет възла от югозапад, на поривите — до четирийсет, продължава да се увеличава.
— Течения?
Тихият разговор продължи, а Глин се наведе към мъжа на компютърния пулт.
— Извикай, моля те, Пъпъп и Амира на мостика.
Последва нова бърза серия експлозии. Корабът се накрени и баластните помпи забоботиха да го уравновесят.
— Наближава нов атмосферен фронт — рече тихо Хауъл. — Мъглата се разнася.
— Видимост? — попита Бритън.
— Вдига се до петстотин метра.
— Координати на бойния кораб?
— Непроменени през последните двайсет и четири часа, пеленг нула-пет-нула.
Мощен порив на вятъра връхлетя кораба с все сила. Последва мощен, кух тътен, различен от всички, които Макфарлън бе почувствал досега, и потреперването сякаш пробяга по самия гръбнак на кораба.
— Корпусът току-що се удари о скалата — рече тихо Бритън.
— Не можем още да тръгнем — отвърна Глин. — Ще издържи ли корпусът?
— Известно време — отговори равнодушно Бритън. — Може би.
Вратата в дъното на мостика се отвори и влезе Рейчъл. Огледа се, блестящите й очи бързо оцениха ситуацията. Пристъпи и застана до Макфарлън.
— Най-добре ще е Гарса да побърза и да вкара онова нещо в танка, преди да сме се пробили — прошепна тя.
Последва нова серия експлозии и метеоритът се спусна още по-надолу. Основата му вече бе скрита в корпуса на кораба.
— Доктор Макфарлън — рече Глин без да се обръща. — След като метеоритът бъде укрепен в танка, той става изцяло ваш. Искам вие и Амира да го наблюдавате денонощно. И да ми съобщите, ако настъпи промяна в данните или в поведението на метеорита. Не желая повече изненади от този камък.
— Добре.
— Лабораторията е готова, има наблюдателна платформа над хамбара. Съобщете ми, ако се нуждаете от нещо.
— Пак се появиха мълнии — намеси се вторият помощник. — На десет мили оттук.
Последва кратко мълчание.
— Ускорете този процес — обърна се неочаквано към Глин Бритън.
— Не мога — отвърна тихо, почти разсеяно той.
— Видимост — хиляда метра — докладва вторият помощник. — Скоростта на вятъра се увеличи до четирийсет възла.
Макфарлън преглътна. Всичко се развиваше с такава предвидима, часовникарска точност, че той се бе унесъл и почти бе забравил за опасността. Спомни си въпроса на Лойд: „Е, и как ще се справиш с онзи разрушител там?“ Как наистина? Запита се какво ли правеше Лойд в затъмнените си покои. Помисли си с учудващо малко съжаление за евентуалната загуба на възнаграждението си от 750 000 долара, след онова, което бе отвърнал на Лойд. За него това едва ли имаше значение — сега, след като притежаваше метеорита.
Чу се поредното изпукване на експлозиите и титановите подпори се разхвърчаха, отскочиха и се плъзнаха по палубата, рикошираха о перилата. Онези, които паднаха в танка, издрънчаха. Върху прозорците на мостика изтрополиха камъчета, понесени от надигналия се вятър от близката скала. Пантеонерото връхлиташе.
Радиостанцията на Глин изпиука.
— Още шейсет сантиметра и ще сме долу — долетя металният глас на Гарса.
— Остани на този канал. Искам да ми се обаждаш при всяко спускане.
Пъпъп отвори вратата и влезе в помещението на мостика — разтъркваше очи и се прозяваше.
— Видимост — две хиляди метра — докладва вторият помощник. — Мъглата се вдига бързо. Всеки миг бойният кораб ще се появи във видимост.
Макфарлън чу тътена на гръм. Той бе удавен от поредното силно избумтяване, след като корабът се удари повторно в скалата.
— Вдигнете оборотите на главните машини! — извика Бритън.
Към бъркотията се добавиха още няколко вибрации.
— Остават осемнайсет инча — долетя гласът на Гарса от главната палуба.
— Мълнии на пет мили. Видимост две хиляди и петстотин метра.
— Начало на затъмнението — рече Глин.
Ярко осветената до този момент палуба изведнъж потъна в мрак, както и целият кораб. Сиянието от надстройката обливаше метеорита със слаба светлина — горната му част вече едва се виждаше. Целият кораб се тресеше — дали от спускането на метеорита, дали от едрата вълна, която се разбиваше о борда му, дали от вятъра — това Макфарлън трудно можеше да прецени. Последва нов залп от експлозии и метеоритът потъна още по-надолу. И Бритън, и Глин вече издаваха високо командите си; беше неловък миг, в който корабът сякаш имаше двама капитани. След като мъглата се вдигна, Макфарлън видя, че протокът вече бе покрит с бели зайчета и дишаше дълбоко с едрите разпукващи се вълни. Погледът му не можеше да се откъсне от този нощен морски пейзаж, очакваше всеки миг да се появи острият нос на разрушителя.