Частен клуб
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен клуб». Краткое содержание книги:
Добре дошли В Къстър Хил Клуб — мъжки клуб и луксозна ловна хижа в Адирондак, в който членуват някои от най-влиятелните бизнесмени на Америка, военни и правителствени служители. Привидно това е място за разпускане сред стари приятели. Но един есенен уикенд Изпълнителният съвет на клуба се събира, за да говори за трагедията от 9/11 — и да доуточни плана за разплата, известен единствено с кодовото си име „Горски пожар“.
През същия този уикенд служител на федералната контратерористична спецчаст е открит мъртъв. Малко след това детектив Джон Кори и съпругата му Кейт Мейфийлд от ФБР трябва да разкрият ужасяващия заговор, започващ с Къстър Хил Клуб и завършващ с американски градове, попаднали в прицела на ядрено оръжие. Кори и Мейфийлд са единствените, които могат да попречат на натискането на бутона и отприщването на световния хаос…
Командир Насеф пусна поредната апокалиптична шега.
— Ако не бяха СНЧ, нямаше да има опасност от една хубава тотална атомна война.
— Е, да благодарим на Бог за СНЧ.
Той се изсмя.
— Това е стар флотски лаф.
— Направо кърти мивки. Други няма ли?
— Хе, мина доста време от Студената война, но…
Обикновено не прекъсвам остроумия, но този път направих изключение.
— И тъй, значи това е единственият начин… единствената причина, поради която някой би използвал тези вълни… тоест за да се обади на някоя подводница.
— Виждате ли, това не е точно гласово радио — отвърна той — По-скоро е предавател на сигнали, също като телеграфа, за изпращане на кодирани съобщения.
— При това само до подводница?
— Да. До дълбоко потопена подводница. Вълните са много дълги и затова предаванията са много бавни. Те обаче могат да проникнат през всичко. Така че единственото им практическо използване е за контакт с подводници, с които не може да се установи нормална връзка.
— Ясно. Могат ли тези вълни да прецакат мобилния ми телефон?
Той отново се изсмя.
— Не. Те са много далеч по скалата и не си взаимодействат с никои от останалите радиовълни, микровълни и всичко друго, което използваме в ежедневието.
— Значи СНЧ предавателите предават буквени кодове — каза Кейт.
— Правилно.
— И могат да се уловят само от подводница ли?
— Могат да се уловят от всеки, който разполага със СНЧ приемник. Но ако не знаете шифъра, който често се сменя, съобщението ще е безсмислено. Ще чувате единствено предаваните импулси, които са букви в криптиран вид. Доколкото зная, най-разпространен е трибуквеният шифър.
— И това казва на хората в подводницата всичко, което трябва да знаят ли?
— Обикновено им казва просто да установят нормална радиовръзка. СНЧ предаването се нарича предупредителен звънец — обясни той. — Освен това е и предупреждение за капитана, че нещо се случва и че трябва да направи нещо, за да установи връзка. Понякога обаче трибуквеният код може да е достатъчен. Например би могъл да означава „Излезте на повърхността“ или „Вземете курс към точка А“, която се намира на предварително подготвена координатна мрежа. Разбирате ли ме?
— Мисля, че да — отвърна Кейт.
— Не можете да използвате СНЧ за дълги и многословни съобщения. Може да мине половин час, преди сигналът да стигне до подводницата. А освен това трябва да отбележа, че самата подводница не може да изпрати сигнал или съобщение. Може само да приема.
— Като „Не ни търсете, ние ще ви се обадим“ — казах аз.
— Правилно.
— Защо подводницата не може да изпраща СНЧ съобщения? — попита Кейт.
— Предавателят и антената трябва да са на суша. Мога да ви го обясня по-късно. Засега ще кажа, че ако подводницата трябва да отговори на еднопосочното съобщение или ако капитанът се нуждае от повече данни, подводницата трябва да се придвижи по-близо до някоя подводна хидроакустична станция — ако има време, — да се приближи до повърхността и да изпрати комуникационен маяк, да получи повече информация по късите вълни, или в наше време — по сателит или по друг начин.
— Какво искате да кажете с това „ако има време“? — попитах.
— Ами например, ако другата страна вече е изстреляла междуконтиненталните си ракети срещу нас, няма да има време за установяване на нормална радиовръзка, защото докато подводницата приеме сигнала, което може да отнеме до половин час, както вече казах, всички видове комуникации в Съединените щати вече ще са изпарени и ядрената война ще е свършила. Ако това се случи, то подводниците ще получат последното си съобщение — трибуквен код, който означава — най-общо — „Пускайте ракетите“.
Кейт изглеждаше малко разтревожена, но командир Насеф имаше и добри новини.
— Свръхнискочестотните вълни не се влияят от термоядрените експлозии.
— И слава Богу — казах аз. — Нека обаче ви попитам нещо. Ами ако онзи, който праща сигналите, пусне погрешни букви? Да кажем, искал е да напише XYZ, което означава „обедна почивка“, а вместо това набере XYV, или „пускайте бомбите“?
Гласът на командир Насеф звучеше развеселено.
— Това не може да се случи.
— Защо? Погледнете само имейлите, които получавате.
— Искам да кажа — търпеливо обясни той, — че има предпазни механизми и всички заповеди за изстрелване на ракетите трябва да бъдат потвърдени.
— От кого? Когато подводницата получи заповедта половин час след изпращането й, както сам казахте, няма да има кой да я потвърждава.
— Това е вярно. Но бъдете сигурен, че това не може да се случи.