Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Сред имената със сигурност са били господин и госпожа Кул от Виена, господин Фридлер от Марбург, господин Бритън от Филаделфия и комендант Дъфи в Буенос Айрес. И Светлана, и Певснер са знаели, че сред хората в списъка на генерал Сиринов за елиминиране са Ото Гьорнер, Ерик Кочиан и Карл Вилхелм фон унд зу Госингер, или К. Г. Кастило.
Нито Светлана, нито Певснер споменаха, че убийството на господин Фридлер е било поръчано на берлинския резидент, Дмитрий Березовски, докато убийствата на Ото Гьорнер, Ерик Кочиан и Карл Вилхелм фон унд зу Госингер, или К. Г. Кастило са били оставени на втори план.
Когато Джак Дейвидсън излезе от клуб „Майерлинг“, Кастило помаха ведро на жандармите и им даде знак да го последват с джипа.
Когато най-сетне му се наложеше да се справя с нетърпението на Лиъм Дъфи — и с гнева му — да научи името на човека, опитал се да убие него и семейството му, аржентинското ченге щеше да е поуталожил ирландския си гняв и нямаше да фучи, задето Кастило се е опитал да избяга от охраната си, с други думи, опашката, която му беше лепнал.
На няколко километра след края на магистрала „Дел Сол“, където шестте ленти се сливаха в две край пункта за плащане на магистрална такса, Кастило забеляза надпис „Кънтри клуб «Голф енд Поло Пилар»“ и след малко бе пред вратата.
За разлика от кънтри клубовете „Майерлинг“ и „Буена Виста“, където оградите бяха високи и скрити от избуяли дървета и гъсти храсти, клуб „Голф енд Поло“ представляваше ширнала се, безупречно поддържана, зелена морава. Десетина електрически колички за голф се виждаха по тесните асфалтирани алеи, които криволичеха близо до голф игрищата и зелените площи.
На километър и половина от кабината на охраната, кацнали на нисък хълм, се виждаха десетина къщи, може би бяха повече, значително по-големи от Нуестра Пакеня Каза.
Около тях може и да имаше огради, но Кастило не успя да ги огледа добре, преди Дейвидсън да спре на портата. От едната й страна се издигаше двуетажна постройка. Бяха спуснати две яки бариери, след които се виждаше втора порта.
Иззад дебелите стъкла на сградата трима униформени охранители наблюдаваха беемвето и пътниците в него. Вътре се виждаха монитори, поставени над шкаф с оръжие. На шестте екрана автомобилът се виждаше от шест ъгъла, включително и отдолу.
В този момент Кастило се сети за нещо. Знаеше, че Светлана, Мунц и Лестър са в кънтри клуб „Голф енд Поло“, но нямаше представа къде точно.
Знаеше, че са в „квартира на Певснер“.
„Да се беше сетил да попиташ как се влиза, глупако!“
Оказа се, че не е никакъв проблем.
Черна „Киа“ комби с тъмни прозорци се приближи и спря пред вътрешната бариера. Едър мъж в строг костюм слезе от колата, сакото му се разтвори и отвътре се показа огромен полуавтоматичен пистолет, пъхнат в раменен кобур.
След това червената светлина угасна, заменена от зелена, и външната бариера бавно се вдигна. Дейвидсън подкара бавно напред към другия автомобил и охраната веднага спусна бариерата.
Мъжът, който слезе от „Киа“-та, приближи до беемвето, усмихна се и се наведе към прозореца.
Когато Дейвидсън свали прозореца, Макс скочи от задната седалка, където се бе настанил до Едгар Дешамп, промуши глава покрай Дейвидсън, изръмжа и оголи зъби.
Мъжът отскочи назад. Движеше се толкова бързо, че Кастило се уплаши да не изгуби равновесие.
Непознатият бързо се овладя.
— Полковник Мунц ви очаква, господа — заяви той. — Последвайте ме, ако обичате.
Вдигна се и вътрешната бариера и те последваха другата кола по криволичещия път покрай голф игрището. Кастило реши, че тук игрищата са с по осемнайсет дупки. Минаха покрай четири игрища за поло, две от които се използваха, след това покрай огромна сграда с шест тенис корта, което означаваше, че това е клубът.
Най-сетне приближиха до къщите, които бе видял от пътя.
Пред тях нямаше път, оградата от жив плет бе висока метър и осемдесет и той очевидно не я бе видял от пътя. Когато се вгледа, разбра, че на метър от тревата е прокарана жица.
„Сензор за движение, реши Кастило. Външната ограда пази играчите на голф и топките за игра, за да не паднат някъде в тревата, а пък сензорът за движение пази всичко по-голямо от голф топка да не попадне в близост до къщите.“
„Който и да е измислил тази работа, не е имал никакви финансови затруднения.“
Доказателството дойде, когато приближиха къщата отзад. Едва сега забеляза, че къщите са разположени на завой, входовете не гледат към пътя, виждаше се нова кабина за охраната и още една бариера. Два автомобила „Киа“, съвсем същите като на посрещача, бяха паркирани пред бариерата.