Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
Кбаот изсумтя:
— За учениците са по-добри онези изисквания, които са прекалено високи за достигане, отколкото онези, които са занижени толкова ниско, че те губят всякаква мотивация да се простират отвъд познатото и усвоеното.
— А още по-добре е изискванията да са високи, но реалистични, така че, когато бъдат постигнати, ученикът да почувства удовлетворение и самоувереност.
Внезапно Кбаот се изправи.
— Не позволявам учебната ми философия да бъде подлагана на дисекция, сякаш е някакъв любопитен биологически екземпляр — изръмжа той. — Особено от млад джедай, като вас.
— Възрастта невинаги е най-добрият показател за познания в Силата — отбеляза Оби Уан, мъчейки се да запази хладнокръвие.
— Така е, но пък тук идва и опитът — отвърна на удара Кбаот. — Когато успеете да обучите същия брой джедаи, колкото аз, ще си говорим пак. А междувременно ми се струва, че вашият ученик ви очаква при втори реактор.
Оби Уан внимателно си пое дъх:
— Много добре, учителю Кбаот. До после.
Той бързо напусна помещението, присягайки се към Силата за спокойствие. Изобщо не му се бе искало да се качва на борда на „Изходящ полет“ въпреки всички притеснения, които двамата с Уинду споделяха за методите на Кбаот. Дори и възможността да открият Вергере не бе успяла да го убеди напълно, че мястото му е тук.
Сега обаче се радваше, че бе дошъл. Всъщност, когато след четири дни стигнеха до системата Роксули — което щеше да е и последната им спирка, преди да напуснат пределите на Републиката, — можеше дори да се свърже с Уинду и да помоли за позволение двамата с Анакин да останат на борда на „Изходящ полет“ и през останалото времетраене на експедицията.
Понеже една от другите причини да се приемат единствено невръстни бебета в Храма бе възможността да ги хванат още преди те да успеят да развият предразсъдъци, как ще изглежда животът на джедаите. Ако всичките ученици на учителя Хоръс Кбаот бяха като Лорана Джинзлър, тогава вероятно нямаше да се наложи да се притеснява особено много по този въпрос.
Но колкото и неопитен да бе в процеса на обучаване и подготовка на бъдещи джедаи, поне по тази тема Оби Уан Кеноби знаеше доста много. И ако възбудата, с която, както бе усетил, децата наблюдаваха тренировката по сливането на съзнанията, можеше да бъде някакъв показател, тогава пред „Изходящ полет“ се задаваха нелеки дни. Той знаеше, че всички джедаи на борда съвсем скоро щяха да усетят колко трудно е да се предпазват младите ученици от изкушението да изпробват своите граници прекалено бързо — може би дори престъпвайки линията към Тъмната страна.
И по някакъв начин независимо от това, дали Кбаот искаше да се вслуша в предупрежденията му или не, Оби Уан знаеше, че това трябваше да му бъде обяснено. Преди да е станало прекалено късно.
Линиите на звездите се стопиха и отстъпиха място на малко червено слънце, което се виждаше в далечината през илюминаторните прозорци на „Мрачна мъст“.
— Е, какво? — изръмжа настоятелно Кав.
— Търпение, вицелорд — посъветва го Дориана, наблюдавайки синьокожия непознат, който стоеше пред щурвала и се взираше в малкия уред в дланта си. Миттраунуруодо бе оставил един от техниците си, който да ги доведе до конкретното място, където чиският командир искаше да бъдат. Миг по-късно техникът кимна леко и промърмори няколко думи към сребристия дроид преводач ТС–18 близо до него.
— Вицелорд Кав, той каза: „Вече сме тук“ — съобщи дроидът с мелодичен глас.
Кав изпъшка:
— Където и да е това „тук“…
— „Тук“ е мястото, на което командир Миттраунуруодо пожела да бъдем — каза Дориана, като вече не се стараеше да прикрива отвращението, което изпитваше към надутия вицелорд.
Досега Кав бе имал предостатъчно време, за да преглътне разочарованието от загубата на неговата ударна група, но той продължаваше да се държи нервно и претенциозно.
И ако скоро не се научеше да задържа езика си и изблиците си, беше твърде възможно да пропилее и последното, което му бе останало — собствения си живот и живота на тези около него.
— Тогава той къде е? — настоя Кав.
— Два приближаващи кораба — докладва неймодианецът на сензорните уреди. — Единият е чиски кръстосвач, а другият е по-малък съд.
Чиският механик отново каза нещо на търговския език сай бисти.
— „Те са «Брулещ ястреб» и една совалка за дълги полети — надлежно преведе дроидът. — Командир Миттраунуруодо би желал да се скачите незабавно и да дойде на борда“.
— Кажи на командира, че обичайният хангар за скачване е приготвен за него — каза Дориана.