Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
— Не още. Колин вече си го направи.
— И ме болеше като за световно — обясни Колин и разгъна хартийката от пакетчето с бисквити. — Да ти прочета ли късметчето?
Тя кимна.
— Утре трябва да вкарам един технолог в отцепената зона, за да разберем най-сетне данните от фиксирането на Киврин — продължи Дануърти. — Какво точно трябва да направя, за да го пуснат без проблем?
— Нищо, доколкото знам. Опитват се да не пускат хората да излизат, а не да не влизат.
Регистраторката дръпна Мери встрани и й каза нещо с тих, но настоятелен тон.
— Трябва да вървя — каза тя. — Не те пускам да си ходиш, докато не ти направят разширението. Върни се тук, след като се видиш с Бадри. Колин, ти ще чакаш господин Дануърти също тук.
Дануърти се качи в изолаторното отделение. На „Информация“ нямаше никого, та се наложи сам да се пребори с един предпазен костюм, без да забравя, че трябва да си сложи ръкавиците най-накрая. След това влезе при Бадри.
Красивата медицинска сестра, която беше проявила такова любопитство към Уилям Гадсън, тъкмо мереше пулса му с вперен в екраните поглед. Дануърти застана до леглото.
Мери го беше предупредила, че Бадри е неадекватен, но въпреки това Дануърти се стресна при вида му. Лицето му отново беше потъмняло от високата температура, очите му бяха хлътнали. Дясната му ръка беше свързана със сложна система от банки и катетри. От вътрешната страна на лакътя имаше синьо-лилаво петно. Другата ръка беше още по-зле — от китката до лакътя беше почерняла.
— Бадри? — каза Дануърти, но сестрата поклати глава.
— Можете да останете съвсем за малко.
Дануърти кимна.
Тя постави безжизнената му ръка на леглото, вкара някакви данни в компютъра и излезе.
Дануърти седна и огледа екраните. Изглеждаха по същия начин — все така неразбираеми, а графиките, схемите и променящите се цифри не му говореха нищо. Той погледна Бадри, който изглеждаше съвсем разбит, потупа го леко по ръката и стана да си ходи.
— Заради плъховете беше — промълви Бадри едва чуто.
— Бадри? — каза Дануърти нежно. — Аз съм господин Дануърти.
— Господин Дануърти… — рече Бадри, но без да отваря очи. — Умирам, нали?
Дануърти усети тръпка на страх и отвърна, колкото можеше по-убедително:
— Не, разбира се, че не. Откъде пък ти хрумна това?
— Винаги е фатална — каза Бадри.
— Кое?
Бадри не отговори. Дануърти остана при него до завръщането на сестрата, но Бадри не каза нищо повече.
— Господин Дануърти — каза му сестрата, — той трябва да си почива.
— Знам. — Той се запъти към вратата, спря и погледна Бадри отново.
— Всички са измрели — рече Бадри точно тогава. — Половин Европа.
Когато Дануърти слезе долу, Колин го чакаше при регистратурата. Момчето разказваше на служителката за коледните си подаръци.
— Тези от майка ми не пристигнаха заради карантината. Пощаджията не ги е приел в зоната.
Дануърти обясни на регистраторката за разширението на Т-клетките, а тя кимна и каза:
— Само един момент, моля.
Двамата седнаха да почакат. „Всички са измрели — мислеше си Дануърти. — Половин Европа.“
— Не успях да й прочета късметчето — каза Колин. — Искаш ли да го чуеш? — Но въобще не почака за отговор. — „Къде е бил дядо Коледа, когато изгаснали лампите?“ — И погледна Дануърти с очакване.
Дануърти поклати глава.
— „В тъмното“.
Момчето извади „гобстопъра“ от джоба си, обели го и го завря в устата си.
— За момичето се притесняваш, нали?
— Да.
Колин сгъна опаковката на няколко пъти.
— Онова, което не разбирам, е защо не можеш да отидеш и да си я прибереш.
— Защото не е там. Трябва да изчакаме до датата и часа на срещата.
— Не, искам да кажа защо ти самият не заминеш в същата епоха и да я намериш, докато тя си е още там? Преди да се е случило нещо лошо. Нали можеш да отидеш в която епоха си пожелаеш?
— Не мога — отвърна Дануърти. — Можеш да изпратиш даден историк в която епоха пожелаеш, но след като Киврин вече е там, мрежата може да работи само в реално време. В училище говорили ли са ви за парадоксите?
— Да — отвърна Колин, но не звучеше убедително. — Това е нещо като правила за пътуване във времето ли?
— Пространствено-времевият континуум не позволява съществуването на парадокси — обясни му Дануърти. — Парадокс ще бъде например, ако Киврин направи нещо, което всъщност не се е случило, или ако тя причини анахронизъм.