![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Няма как да сте сигурни, че двете карти ще ви дадат това местоположение.
- А вие няма как да сте сигурна, че няма да го дадат. Освен ако не опитате. - Той насочи тейзъра към нея. - Използвайте лаптопа.
Виктория скръсти ръце в недвусмислен отказ.
- Тогава помислете за следното - продължи Дейвид. - Първите богове са споделили знанията си и са ви оставили да пазите тайната. Вашето Семейство я е изгубило. Джес ви дава възможност да я откриете, а вие дори не искате да ни позволите да я потърсим. Отхвърляте загадката на Обещанието само за да запазите собствената си територия.
- Свършихте ли? - попита Виктория.
- От вас зависи.
- Чудесно. Свалете оръжието. Хората от охраната ми вече сигурно са пред кабинета.
- Вие не сте ги викали.
- Бомбоустойчивата врата се затвори. Това е извънредна ситуация и аз не съм там. Няма нужда да ги викам.
- Джес, ще провериш ли? - Дейвид не отместваше тейзъра от Виктория. Пазителката стоеше на мястото си с неразгадаемо изражение.
- Ще трябва да отворя вратата - отвърна Джес.
- Давай.
Тя бавно завъртя месинговата топка на тъмната дървена врата, открехна я няколко сантиметра и...
... вратата рязко се отвори и вътре влетя млад мъж, който хвана Джес за гърлото и насочи оръжието си към Дейвид.
- Хвърли тейзъра, мой човек — каза той със силен австралийски акцент.
Не беше бодигард от цюрихския „Крос", а охранител от Кантората. Дейвид не разпозна оръжието му, но явно беше пистолет.
Той направи последен опит да предизвика Виктория.
- Кога започнахте да се боите от истината?
- Свалете оръжието, иначе ще му наредя да ви застреля - отвърна тя.
Дейвид погледна Джес и видя примирение в очите ѝ. Пристъпи напред и остави тейзъра на ъгьла на бюрото. Охранителят понечи да го вземе, но Бакана го препъна и оръжието му се отмести от целта си.
- Бакана! Недей! - извика Виктория.
Дейвид вече посягаше към тейзъра, а Джес се хвърли към охранителя и наруши равновесието му. Пистолетът му отскочи нагоре и гръмна. Мъжът политна назад и удари главата си в острия ръб на бюрото. Очите му изгубиха фокус, клепачите му се затвориха и той се отпусна неподвижно на пода.
Сякаш изпаднала в транс, Бакана вдигна пистолета му от земята.
Джес протегна ръка и тя ѝ го подаде.
- Обещанието трябва да бъде спазено - произнесе Бакана. После се обърна извинително към Виктория и... запуши устата си с длан.
Пазителката на Канбера седеше на стола си и притиснала окървавени ръце към гърдите си, смаяно се взираше в Джес.
- Ти ни погуби всички... ти...
После замълча, сякаш видяла нещо в далечината, и изпусна сетния си дъх. Главата ѝ клюмна напред. Джес смаяно се обърна към Дейвид.
- Как се случи...
Нямаше време за съжаление, трябваше да се действа.
- Бакана, как да се измъкнем оттук? - попита той.
Асистентката на Виктория мъчително преглътна в опит да възвърне гласа си.
- Бомбо... Бомбоустойчивата врата е заключена. Виктория беше... Виктория беше права... ще мине цял ден...
- Не - прекъсна я Дейвид. - Трябва да има друг изход. - Той се обърна към Джес. - Поговори с нея.
Джес протегна ръка, за да прихване разстроената асистентка.
- Инстинктът не те лъже, Бакана. Не става въпрос само за мен, а за всички нас - за Семейството. Никога не съм искала някой да пострада, но трябва да научим истината. Важно е да намерим изход оттук. Можеш ли пак да ни помогнеш? Моля те!
Момичето уплашено поклати глава.
- Не знам. Не знам. Виктория... - И се разрида.
Дейвид опита отново.
- Това е бомбоубежище. Комплекс с толкова явен вход трябва да има таен изход, в случай че главният бъде затрупан при взрив.
Бодигардът от „Крос" се изправи с олюляване, окървавен и натъртен от схватката с Дейвид.
- Наистина ли можете да откриете Белия остров?
- Ако се измъкнем оттук, да.
Младият мъж се приближи със залитане до бюрото на Виктория и без да обръща внимание на отпуснатото ѝ на стола тяло, отвори капака на лаптопа.
- Намерете тук каквото ви трябва и ще ви покажа изхода.
Джес знаеше, че наистина е предала всичко, за което е работила през целия си живот, всички, които е познавала. Виктория имаше право. „Но и аз имам" - помисли си тя.
- Ето ги снимките - каза Бакана, която някак си се беше взела в ръце. Като изследователка в Кантората, тя отлично познаваше нейната каталожна система и откри файловете с картата за по-малко от минута. Момичето завъртя лаптопа към тях. — Нали това ви трябва?