Последният тамплиер
- Автор: Хури Реймънд
- Серия: Шон Райли и Тес Чайкин #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният тамплиер». Краткое содержание книги:
Тя извърна поглед и се загледа във Ванс, който ги съзерцаваше с интерес.
- Ами, смятам, че най-точният ми отговор в този случай е, че по отношение на подобни неща съм в лагера на Джеферсън.
- Джеферсън ли?
- Точно така - кимна Тес. - Томас Джеферсън също е имал проблеми с Библията. Макар да е считал етичната система на Исус за най-прекрасната на този свят, той е бил напълно убеден, че в стремежа си учението му да бъде направено по-привлекателно за миряните, Църквата е манипулирала както Неговите слова, така и разказа за Неговия живот. Затова Джеферсън решил да поогледа Библията по-отблизо. Оголил я от всичко, което сметнал за невярно - стремежът му бил да изрови истинските думи на Исус от онова, което той наричал „боклука, който бил нахвърлян върху тях". В резултат написал книга, наречена „Животът и поуките на Исус от Назарет", а мъжът, който описал там, далеч не бил божественото същество от Новия завет. В Библията на Джеферсън няма такива неща като непорочно зачатие, чудеса и възкресение.
Не ме разбирай погрешно, Шон! Убедена съм, че Исус е бил велик човек, един от най-важните хора, раждали се някога на тази земя, вдъхновяваща личност, която е казала множество велики слова. Смятам, че визията му за едно алтруистично общество, в което всички си вярват и си помагат, е прекрасна. Той е станал вдъхновител на много добри неща и го прави и до ден днешен.
Дори и Ганди, който не е бил християнин, винаги е твърдял, че е вдъхновен от делата на Исус Христос. Искам да кажа, че Исус безспорно е бил изключителен мъж, но такива са били също и Сократ, и Конфуций. И съм напълно съгласна с теб, че неговите слова за любовта и взаимопомощта трябва да се превърнат в основа на човешките взаимоотношения.
Дали наистина е бил божество? Вероятно ще кажеш, че Той е имал някакви божествени видения и пророчески дарби, обаче аз не мога да приема за чиста монета твърденията за неговите чудеса, а още по-малко пък - да се вържа на онези маниаци, които претендират да са изключителни Божи представители на земята! Напълно съм убедена, че Исус въобще не е искал неговата революция да добие измеренията, които има днес, и не мога да си представя, че Той е държал напътствията му да се превърнат в една догматична и потискаща свободния дух вяра, белязана на всичко отгоре с Неговото име! Защото той е бил просто борец за свобода, презиращ всякакви авторитети и тиранична власт. Не виждаш ли и ти иронията във всичко това?!
- Светът е голямо място - отвърна Райли. - А днешната Църква е онова, което са направили с нея хората през вековете. Тя е организация, защото трябва да бъде такава, защото някой трябва да ръководи нещата. А всяка една организация се нуждае от властова структура - как иначе ще успее да съхранява посланията си и да ги разпространява?!
- Но погледни само колко абсурди са се нароили в последно време! Случвало ли ти се е да попаднеш на някой от онези идиотски евангелисти по телевизията? Всичко се е превърнало в шоу, в средство за промиване на мозъците! Всички ти гарантират място в рая в замяна на тлъст чек! Нещата са повече от плачевни! Хората, посещаващи църквите, стават все по-малко с всеки изминал ден. Насочват се към всякакви други алтернативи за духовно просветление - от йога до Кабала, и до какви ли не книги и „Ню Ейдж" секти, само защото Църквата не е в състояние да им даде онова, от което се нуждаят. Тя е вече напълно откъсната както от съвременния живот, така и от духовните потребности на хората.
- Естествено, че е откъсната! - извика Райли и се изправи. - Но това е, защото се движим прекалено бързо. Не забравяй, че в продължение на почти две хиляди години си е била напълно актуална! Промяната настъпи едва през последните няколко десетилетия, защото всичко се задвижи с умопомрачителна скорост. Да, Църквата действително не е в състояние да следва тази промяна, ала това въобще не означава, че трябва да захвърлим всичко и да продължим напред просто ей така! И... накъде точно да се движим, ако смея да попитам?
- Нямам представа - свъси се Тес. - Но вероятно нямаме нужда да бъдем подкупвани, за да влезем в рая, нито пък се нуждаем от страха от ада и проклятието, за да се държим прилично. Може пък за хората ще се окаже далеч по-полезно за разнообразие най-сетне да започнат да вярват в самите себе си!
- Наистина ли го вярваш?
Тя го погледна в очите. Излъчваха плам, но и някакво странно спокойствие.
- И без това няма никакво значение - сви рамене Тес. - Не и докато не открием онзи потънал кораб и не видим какво има в кутията.
- Но това вече не е наша задача, нали така?