Под купола 1 част

— Аха — кимна Туич. — Господин Карти няма да доживее до края на деня.

Ръсти си бе помислил същото още преди седмица — Ед Карти страдаше от рак на стомаха в последен стадий, — ала ето че човекът все още се държеше.

— Да не е изпаднал в кома?

— Уцелихте в десетката, сенсей.

Що се отнася до другите им пациенти, Туич можеше да ги преброи на пръстите на едната си ръка. И в конкретния случай това си беше невероятен късмет, каза си Ръсти. Обаче беше твърде уморен и угрижен, за да се почувства като късметлия.

— Бих казал, че състоянието на Джордж Уърнър е стабилно.

Уърнър беше на шейсет години, живееше в източната част на града и страдаше от сериозно затлъстяване. В деня на появата на Купола бе получил инфаркт на миокарда. Ръсти смяташе, че ще му се размине… засега.

— Що се отнася до Емили Уайтхаус… — Туич вдигна рамене. — Там работата е зле, сенсей.

Емили Уайтхаус, която беше на четирийсет и теглото ѝ не надвишаваше нормалното дори с половин килограм, също бе получила миокарден инфаркт около час-час и нещо след инцидента с Рори Динсмор. Състоянието ѝ беше по-опасно от това на Джордж Уърнър, понеже жената бе маниачка на тема фитнес и се бе сблъскала със „спукания балон на здравословния живот“, както обичаше да казва доктор Хаскел.

— Момичето на Фрийман се подобрява, Джими Сиройс още се държи, а Нора Коувланд е в страхотна форма. Следобед вероятно ще я изпишем. Като цяло положението не е никак зле.

— Така е — кимна Ръсти, — но ти гарантирам, че ще се влоши. Да те питам нещо… ако получиш травма на главата при катастрофа, би ли искал аз да те оперирам?

— Не — усмихна се Туич. — Ще чакам доктор Хаус да се появи.

Ръсти загаси цигарата си в една консервена кутия и погледна към полупразния склад. Може пък да успееше да надзърне в хранилището зад градския съвет — какво толкова щеше да стане?

Този път беше негов ред да се прозине.

— Колко време ще издържиш така? — поинтересува се Туич. От шеговития му тон не бе останала и следа.

— Питам, защото в момента ти си единственият лекар в Честърс Мил.

— Колкото се наложи. Това, което ме притеснява, е да не допусна някоя грешка от преумора. И да не изникне проблем, чието решение е извън моята компетентност.

— Той се замисли за Рори Динсмор… и Джими Сиройс. Мисълта за Джими му подейства по-потискащо, понеже Рори вече бе недосегаем за каквито и да било лекарски грешки. Джими, от друга страна…

Съзнанието му се върна към операционната и приглушеното бипкане на уредите. Ръсти се видя как стои надвесен над бледия крак на Джими, загледан в черната черта, отбелязваща мястото на предстоящия разрез. Замисли се за Дъги Туичъл и неговата компетентност по отношение на упойките. Почувства как Джини Томлинсън пъха скалпел в ръката му и усети студения поглед на сините ѝ очи, които го наблюдаваха над маската.

„Господи, ако можеш да ми спестиш това!“ — пожела си той.

Туич сложи ръка на рамото му.