Първата жертва
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Коцева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Първата жертва». Краткое содержание книги:
Без да осъзнава напълно действията си, тя напипа ципа на чантата си, бръкна вътре и махна капачката на обектива. Камерата от само себе си се озова в ръцете й. Включи на запис.
Стъпи на металния люк и надникна. Тя подскочи, стресната от собственото си възклицание. Никога не бе виждала подобно нещо.
Люкът водеше към една галерия, окачена върху огромно хале и стигаше до стоманена стълба, която бе извита около оста си. Галерията минаваше през още една, преди да стигне пода. Стиви стоеше и гледаше халето на кораба, някога предназначено за съхранение на десетки тонове риба. То бе дълбоко около петнайсетина метра, още толкова широко, и може би около двадесетина дълго. То бе преоборудвано в производствен цех, където десетки жени, около стотина или дори повече, с обръснати глави, бяха сведени над слабо осветените шевни машини, шумът от които отекваше в металните стени и създаваше неподражаема какофония.
Машините бяха гъсто натъпкани на редове. Подът бе покрит като с килим с отпадъци от вата. Един пазач, азиатец, контролираше редовете работнички с нещо като бухалка в ръка. Размерът на цялата операция я потресе. Потискаше я прахолякът и миризмата на гнилоч във въздуха. Тя доближи камерата до окото си и хипнотизирана от всичко това, започна да снима. Беше решена да хване всичко, добре осъзнавайки факта, че докато се съсредоточава в обектива, не вижда с периферно зрение и губи представа за това, което я заобикаля.
Тя се премести зад стоманената врата на люка. Стоеше като зад параван, за да не я видят от халето. Наложи се да я издърпа с всичка сила, за да я отвори малко повече. Тя се сви в ъгъла на малката площадка, където бе скрита на сигурно и в същото време можеше да наблюдава какво става долу.
Това място й даде мимолетно чувство за сигурност, въпреки че подът на галерията я показваше почти отвсякъде. Тя се подсети, че на тях им изглежда също толкова малка, колкото те на нея, затова, ако стои абсолютно неподвижно, няма да я забележат, освен ако специално не се концентрират. Броячът на камерата показваше: трийсет секунди… четирийсет… петдесет… Не й трябваха много. Можеше да подготви материала си като просто го снади с този на Мелиса, защото двата изглеждаха абсолютно идентични. Мисълта, че стои на същото място, откъдето малката й сестричка е снимала, преди да я хванат, внезапно я уплаши.
Притесни я сигналът „НЯМА СВЕТЛИНА“ на камерата. Понякога камкордера се справяше чудесно на такова осветление, въпреки предупрежденията, които пращаше, но понякога заснемаше само черни кадри. Можеше да спре записа, да превърти и да прегледа записаното, за да се убеди, че е събрала доказателствата си. Тъкмо щеше да го направи, когато се чу някакъв звънец и всички от огромното помещение се наредиха в колона.
Точно под нея в помещението влезе двуметров мъжага и рязко се провикна на чист мандарински:
— Спрете работа! Подредете се!
Жените се подчиниха, като уплашени войници, и побързаха да застанат в две дълги колони, влачейки босите си крака с наведени глави. Те стояха и внимателно следяха как единственият пазач на халето минава от машина на машина и отключва някои от жените, вързани с вериги за масите си.
Какъв материал! Окото на Стиви не се отлепваше от обектива. Тя даваше близък план на лицата едно след друго, надявайки се да попадне на Мелиса. Гърдите й се свиваха от вълнение и нетърпение. Толкова много й се искаше да я намери сред тези жени.
— Напускаме кораба. Веднага — съобщи мъжът. — На групи по шест. Нито повече, нито по-малко. Ще излизате тихо и дисциплинирано, иначе — тояга!
Той ги подкара като стадо.
Жените замърмориха помежду си.
— Тишина! — изрева мъжът. — На групи по шест! Изпълнявай!
Първите шест тръгнаха да излизат със ситни стъпчици, като че ли бяха специално тренирани.
— Напускаме кораба. Веднага…
Дали са разбрали, че някой се е промъкнал на кораба? Дали охранителят от яхтата не е вдигнал тревога? Или пък си е влизало в плановете?
Стиви чу бързи стъпки, приближаващи по галерията зад нея.
Дрезгавият глас на Родригес с испански акцент властно заговори на не повече от двайсет крачки.
— Три от арестуваните да отидат напред, две отзад… Наводняваме двете халета. Ще излизате само през кърмата. Разбрахте ли? Само през вратата на кърмата. Това е важно.