Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Виж ти, виж ти. Халифа. Евреин и мюсюлманин на една и съща вълна!
— Тъкмо си мислех за теб — каза той, като махна с ръка на някакъв продавач, който се опитваше да му пробута шапка против слънце.
— Хубави неща, надявам се — отвърна Халифа.
— Само слънце и любов, приятелю.
Дори да беше развеселен от коментара, Халифа не го показа. Извини се, че не се е обадил по-рано, обясни, че е искал да говори с някои хора, преди да се чуе с него, и продължи с подробно резюме на откритото до тук — изнасилването, убийството за отмъщение, писмото на Хауърд Картър, загадъчното откритие, за което говорил Пинскър малко преди смъртта си, което можело и да има, а можело и да няма връзка с някакъв лабиринт. Ако се беше надявал на някакви драматични разкрития, Бен Рои остана горчиво разочарован. Не за първи път от началото на разследването.
— Какво мислиш за всичко това? — попита той.
— Честно казано, не знам — отвърна египтянинът. — Това за лабиринта е интересно, но дали твоята жертва се е интересувала именно от това…
Изведнъж прекъсна насред изречението и извика гневно на арабски на някого.
— Извинявай, едни хлапета се канеха да пресекат тичешком улицата — обясни той. — Детински работи. Трябва да се оглеждат преди това.
Бен Рои понечи да се усмихне, но осъзна какво отражение има тази случка върху приятеля му. Попита го дали според него има някаква връзка между двете убийства — това в Луксор от 1931 г. и това в Йерусалим преди няколко дни. Египтянинът тихо изсумтя, което бе еквивалент на свиване на рамене.
— Не виждам пряка връзка. Единственото общо е, че жертвите са евреи. Но дори това ми се струва… как се изразявахте вие? Намирисва, като се има предвид, че между убийствата има осемдесет години разлика. Но, от друга страна, не зная всички подробности по твоя случай, така че може и да изпускам нещо.
Прав беше. Бен Рои му беше описал само най-общо ситуацията. Отчасти защото началството никак нямаше да се зарадва, че снася куп поверителна информация на трета страна, особено арабска. Но най-вече защото не искаше да въвлича Халифа прекалено много и да излезе, че се възползва от приятелството им.
Но пък без въвличането на Халифа имаше вероятност да пропусне някои връзки. Жизненоважни връзки.
Поколеба се. Опитваше се да балансира необходимостта да намери отговори с нежеланието да натоварва стария си приятел. Халифа беше онзи, който реши дилемата.
— Можеш ли да ми изпратиш повече информация? — попита той.
— Сигурен ли си, че искаш да ти изпратя повече информация?
— Защо не? Готов съм на всичко в името на подобряването на израелско–арабските отношения.
Бен Рои се усмихна.
— Ще ти пусна подробности утре — рече той. — Ще ти бъда благодарен, ако всичко си остане между нас.
— Разбира се. Ще дам изявление по държавната телевизия, но иначе си остава нашата малка тайна.
Бен Рои отново се усмихна. Въпреки всичко, което му се беше стоварило на главата, старият Халифа още си беше на място. Понатъртен, но на място.
— Имам една възможна следа — продължи египтянинът. — Английски учен. Оказва се, че е правил проучване върху Пинскър, и може би ще успее да запълни някои бели петна. В момента изнася лекции на един туристически кораб по Нил, но проверих графика му и се оказа, че корабът ще пристигне в Луксор утре следобед. Ще поговоря с него, може да излезе нещо.
— Благодаря — каза Бен Рои.
— За нищо.
— Наистина ти благодаря.
— Наистина за нищо.
Като че ли нямаше какво друго да си кажат, поне за случая, така че се умълчаха. Бен Рои се мотаеше бавно по крайбрежната улица, а в Луксор Халифа зяпаше семейните портрети на витрината на фотоателие на ъгъла на „Ал Медина“ и „Ел Махди“. Не можеха да обяснят защо, но и на двамата не им се искаше да прекратят разговора.
— Как е Зейнаб?
— Как е Сара?
Казаха го в един глас. И се извиниха в един глас.
— Ти си пръв — рече Бен Рои. — Как е Зейнаб?
— Добре е — отвърна Халифа. И след кратко мълчание добави: — Всъщност не е добре. Изобщо не е добре. Спи лошо, измъчват я кошмари, събужда се с плач. Смъртта на Али е ужасен удар за нея. За двама ни.
Бен Рои затърси утешителни думи, но не успя да измисли нещо, което да не звучи непоносимо кретенски.