Пътят на дракона

— Ти ще останеш тук и ще събудиш другите, ако стане нещо интересно — каза Маркъс. Хлебарката сгърби разочаровано рамене, затова Маркъс продължи: — Ако някой е решил да си пробва късмета със сейфа, ще изчака момент, когато повечето от нас са навън. Заключи вратата и не се заплесвай. Тук ще е по-опасно, отколкото с нас.

Хлебарката козирува отсечено. Енен се подсмихна дискретно. Двамата първокръвни отидоха при оръжейния шкаф и наизвадиха куп оръжия, най-страховитите, които краличината гвардия позволяваше да се носят по улиците от гражданите. Маркъс се обърна и тръгна към тясното стълбище. Ярдем го последва.

— Никога няма да им запомня имената — каза Маркъс.

— Винаги казваш така, сър.

— Сериозно?

— Да.

— Хм. Ще го имам предвид.

Стаичките, които изглеждаха толкова малки и претъпкани, когато приютяваха Маркъс, Ярдем, Ситрин и тайното богатство на Ванаи, се бяха превърнали в нелоши частни покои за управителката на новия банков клон. Отзад имаше стаичка с легло и писалище, отпред се помещаваше приемната, отстрани имаше нещо като килер за тоалетни нужди, ала Ситрин беше добавила десетки дребни детайли, които превръщаха маломерната квартира в уютен офис — прозрачни перденца на прозорците, малка икона в единия ъгъл, лакирана масичка, отрупана със стари фактури и копия от товарителници. Взети заедно, тези детайли създаваха впечатлението за дом, обитаван от жена два пъти по-възрастна от Ситрин. Костюм не по-лош от колоритните дрехи, с които майстор Кит и колегите му излизаха на сцената, костюм, който Ситрин носеше като втора кожа.

— Трябва ми някой от пристанищния регистър за консултация — каза тя вместо поздрав. — Търговските кораби от остров Нарин ще пристигнат скоро и трябва да си изясня как работи системата. По всичко личи, че близо половината от градската търговия е свързана с пристигането им.

— Ще видя какво мога да направя — каза Ярдем.