Хотели - Първа стая
- Автор: Марс Ема
- Серия: Хотели #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-560-9
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Хотели - Първа стая». Краткое содержание книги:
- Фред!
Той се бе откъснал от групата и се приближаваше към мен с непринуден вид, все едно че се срещаме като стари приятели за по чашка.
- Здрасти, Ел.
„Ел“, умалителното, до което прибягна, имаше за цел да покаже на останалите близостта между нас.
Хванах го за ръкава и го дръпнах встрани от обсега на прожекторите.
- Какви ги вършиш тук? Не ти ли стигаше онзи скандал пред вкъщи?
- Първо ми кажи добър ден, а след това се успокой. Имай предвид, че тук съм на срочен договор за шест месеца. А освен това и че в момента всички ни гледат.
Понякога ми се струва глупаво и донякъде несправедливо, че онова, което сме научили за собствената ни сексуалност, или онова, което бившите ни любовници са открили по този въпрос, не може да бъде предадено на настоящия ни партньор. Подобно на здравната книжка, би трябвало да имаме и сексуална книжка, попълвана не от лекаря, а от всички онези, с които сме споделяли леглото. Така, когато легнем за пръв път с новото ни завоевание, то би могло да направи справка в нея и да приложи онези жестове и ласки, които ни харесват, а не да действа опипом в продължение на дни и месеци, понякога до самия край на връзката.
Какво би могъл да напише Фред за онази Ел, която познаваше? Например, че не можеше да ме докара до оргазъм с език? Или че бях пълна нула в свирките, плаха, неспособна да поема члена му толкова дълбоко, колкото на него му се искаше, че се гнусях при мисълта как спермата му пълни устата ми, и всеки път отказвах да му доставя това удоволствие?
(Ръкописна бележка от 12 юни 2009 г., съставена от мен)
Погледнах през дебелото стъкло и установих, че действително техниците скришом се забавляват, наблюдавайки бурната ни среща. Приятелката на шефа се засича с бившия си... Такова нещо не се случва всеки ден.
- Наели са те за моето предаване?
- Да. Търсеха квалифициран звукооператор и ето ме тук!
- Съвсем случайно? - просъсках аз. - Ти подиграваш ли ми се?
- Така ли мислиш?
После той ми описа подробно как след спречкването пред дома Дюшеноа Луи успял да го открие и да влезе във връзка с него. Няколко дни по-късно двамата мъже се срещнали на няколко бири и пийналият Луи му предложил „като обезщетение“ да го вземе на работа във телевизионния канал на брат си.
- Така ли ти каза? - едва сподавих яростта си аз. - „Като обезщетение“?
- Ами да. Какво от това? Според него си беше честна сделка, а и според мен също: брат му забърсва моята мацка, а той пък ми намира работа.
В това, че Луи се бе възползвал от безпаричието на Фред и му бе предложил работа, нямаше нищо кой знае колко обидно. Най-унизително за мен бе, че в тази сделка за него аз бях обикновена разменна монета.
- Предполагам, че Давид не е в течение на вашето споразумение?
- Ами не... Пък и не виждам защо. Това си е между Луи и мен.
Разговорът между двама ни се проточваше и хората в студиото вече не криеха усмивките си, като ни гледаха. Някои от тях вероятно вече бяха работили заедно с Фред, защото забелязах, че
му отправят закачливи гримаси и съучастнически жестове.
Всъщност как бих могла да реагирам? Какво да кажа на Давид, та да не приеме присъствието на Фред тук като продължение на моята връзка с бившия ми любовник и да не стане то причина за спречкване между двамата братя?
В крайна сметка реших да се възползвам от случая и най-сетне да поема нещата в мои ръце:
- Окей, Фред. Само че трябва да ти кажа нещо, свързано с Луи.
- Какво, да не би да те сваля?
Направо беше чудно как в резултат от едно наемане на работа моят бивш любовник отведнъж се бе отърсил от всякакви чувства към мен. Луи бе постъпил изключително ловко: с един удар бе потушил гнева на Фред и същевременно бе прекъснал емоционалната му връзка с мен.
- Не съвсем. Да речем, че се държи странно.
Грижливо пропуснах да спомена за поканите му, за писмените повели и за срещите ни в „Шарм“. Наблегнах на вниманието му към мен, на изключителната му щедрост, насочена преди всичко към мама.
- Наистина ли?... Вярно, доста съмнителна работа.
- Неприятно ми е да ти го кажа, но...
Намръщих се.
- Какво?
- Наистина си отличен професионалист, но това, че те е наел, няма нищо общо с твоите качества и никак не е случайно. Чрез теб или чрез мама той иска да засегне мен.
Фред ме изгледа отначало с подозрение, но след това не-очаквано стана сериозен и почувствах как отново се пробужда буйният ми нрав.