Одисей
- Автор: Джойс Джеймс
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „ФАМА“
- ISBN: 954-597-184-3
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Одисей». Краткое содержание книги:
Валери Ларбо
— Видя ли? — рече. — Видя ли как последния диск, който пъхнах, се озова тук. Приключилите номера. Под собственото си тегло. Система от лостове, нали разбираш?
Показа им високата колона от дискове вдясно.
— Блестящо хрумване — отсече Флин Гагата и подсмръкна. — Значи, ако някой е закъснял, ще може да види веднага кой номер от програмата се играе в момента и кои сценки са минали.
— Просто като фасул, нали? — рече Том Рошфорд.
Пъхна още един диск и го проследи как се стрелна, заклати, облещи и спря: четири. Номерът в момента.
— Ще го видя след малко в бара на Ормонд — каза Ленехан — и ще го светна. Всяко добро хрумване заслужава внимание.
— Направи го! — подкани го Том Рошфорд. — Кажи му, че съм като кипнал Бойл-ер от нетърпение.
— Лека нощ — рязко се вклини Маккой, — вие двамата кога започвате.
Флин Гагата се наведе над лоста и взе да души.
— Томи, това тук как работи? — попита.
— Тра-ла-ла ей така! — извика Ленехан. — Ще се видим по-късно.
Догони Маккой насред малкия площад на Крамптън Корт.
— Той е герой — рече простичко.
— Знам — отвърна Маккой. — Говориш за канализацията, нали?
— Каква канализация, бе! — скастри го Ленехан. — Влязъл е през уличния люк.
Минаха покрай вариетето на Дан Лаури, където Мари Кендъл, очарователната субретка, им се усмихваше от плаката с нацапотените си устни.
Продължиха надолу по улица Сикъмор, покрай вариететния театър Емпайър, и тогава Ленехан посочи на Маккой как станала цялата работа. Ето, през един такъв люк, дето води към газопровода, а там се бил заклещил оня ми ти нещастник, полузадушен от газа, ни напред, ни назад. И тогава се спуска нашия Том Рошфорд, с гащеризон и там каквото трябва, завързан с въже. И значи със същото въже овързал и нещастника за себе си и ги изтеглили двамата.
— Геройска постъпка — промълви.
Заковаха се на ъгъла при Долфин, за да мине линейката, която профуча край тях на път за улица Джарвис.
— Оттук — каза той и зави надясно. — Искам да се отбия за миг при Лайнам, за да видя какъв е началният облог за Скиптър. Колко е часът според твоя златен часовник с ланец?
Маккой погледна в мрачната кантора на Маркъс Тертиъс Моузес, после към часовника на О’Нийл.
— Минава три — отвърна му. — Кой е жокеят?
— О. Мадън — каза Ленехан. — А и кобилата си я бива834.
Докато чакаше пред бара Темпъл, Маккой подбутна една бананова обелка с върха на обувката си и лекичко я изрита встрани от пътя към канавката. На излизане от бара в тъмното някой подпийнал може да се подхлъзне и да падне лошо.
Портите на алеята се отвориха широко, за да излезе вицекралската кавалкада.
— Едно към едно — каза Ленехан, като се върна. — Кого мислиш, че срещнах вътре? Бантъм Лайънс. Кани се да залага на някакъв никому неизвестен кон, който няма пукнат шанс. Оттук.
Качиха се по стълбите и минаха под Търговската арка. Облечен в черно гръб стоеше и разглеждаше книгите върху количката на уличен търговец.
— Ей го на! — обади си Ленехан.
— Какво ли ще си купи? — запита се Маккой и погледна назад.
— Леополдо или Тъжен Блум блуждае в цъфналата ръж — отвърна му Ленехан.
— Страшно си пада по разпродажби — продължи Маккой. — Веднъж бяхме заедно и той си купи една книга на старо, беше някъде по улица Лифи, за два шилинга. Вътре със страхотни илюстрации, само те струвала двойно повече, на разни звезди, на луната и опашати комети. Беше книга за астрономия.
Ленехан се изсмя.
— Ще ти разкажа една страхотна случка за опашати комети — рече. — Дай да пресечем на слънце.
Пресякоха по посока към Железния мост и поеха по пристана Уелингтън, край речната ограда.
Младият Патрик Алоуишиъс Дигнъм излезе от касапницата на Мангън, с предишен собственик покойният Ференбах, нарамил фунт и половина свински пържоли.
— Значи имаше голямо угощение в поправителния дом за малолетни Гленкри — започна Ленехан въодушевено. — От онези ежегодните с благотворителна цел. Колосани нагръдници и така нататък, чат си, нали. Присъстваше и кметът, тогава още беше Вал Дилън, и сър Чарлс Камърън, и Дан Досън, и всички те му дръпнаха по една реч, имаше и музика. Бартъл Дарси пя, а Бенджамин Долард…
834
Скиптър е жребец, а не кобила.