Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Наричайте ме Скарлет
Наричайте ме Скарлет - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наричайте ме Скарлет

Электронная книга - «Наричайте ме Скарлет». Краткое содержание книги:

„Наричайте ме Скарлет“ е историята на три френски девойки от малко френско градче, решили да изпробват късмета си в Париж. И трите искат да приличат на Скарлет О’Хара: Жюлиет се възхищава от красотата и силата й, Мартин — от деловите й качества, Бенедикт — от класата й. Междувременно влюбчивата Жюлиет, която не престава да търси своя Рет, се свързва със свръхсексуалния Луи; Мартин, която мечтае да замине за Америка, отказва да признае, че е влюбена в крадеца Ришар; Бенедикт прави кариера във в. „Фигаро“, споделяйки леглото на шефа си. След не една перипетия и доста разочарования девойките позагубват илюзиите си, но все пак постигат (донякъде) мечтите си, макар и не точно както са си го представяли. Роман за копнежите на младостта и реалността на живота, „Наричайте ме Скарлет“ е плод на майсторското перо и на голямата разказваческа дарба на добре познатата у нас френска писателка Катрин Панкол.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 196
Перейти на страницу:

— В случая парите са без значение, аз съм насреща. В края на краищата ти си единственото ми дете!

Марсел и Жанет пиха по един аперитив с компанията и обещаха отново да им гостуват. Поздравиха Шарло, целунаха Жюлиет и кимнаха на Мартин и Луи.

— Както виждаш, и мен не ме носят в сърцата си — успокояваше Мартин Луи, — само дето по отношение на мен винаги е било така!

— Нали точно заради такива като тях си решила да се ометеш толкова далече — пошегува се той.

Мартин бе решила да замине в края на годината. Телевизионното й послание остана без отклик. Няма да си прекарам живота да го чакам, повтаряше си тя, за да си дава кураж. Направих глупост, но си платих за нея, минало-заминало, точка.

Не желаеше да се скапва от угризения, нито да изпада в самосъжаление. Най-много от всичко искаше да стане нормална, каквато си беше преди. Случваше се да се събуди посред нощ от почукване по стъклото на прозореца. Сигурно само така й се струваше, защото Шоколад спокойно си спеше. Няма да се върне, няма да се върне. Престани да си мечтаеш, девойко, повтаряше си тя, увивайки се плътно в завивките.

Един ден отиде с Шоколад до Питивие и майка й й каза, че някакъв младеж я търсил по телефона.

— Младеж, какъв младеж?

— Нямам представа.

— Но нали сте говорили… той какво каза? — попита Мартин изнервено.

— Говорихме. Каза: „Мартин там ли е?“.

— И после?

— Отвърнах, че те няма.

— И това ли беше всичко?

— Да. Бързах, трябваше да отида в пералнята преди обяд.

— О, не — изплака Мартин. — Как можа! Ами ако е звънял Ришар…

— Не познавам приятелите ти. Пак ще се обади, не се тревожи!

— Направо не мога да повярвам! — избухна Мартин. — Всички знаят моята история, показват ме по телевизията, пишат по вестниците, а собствената ми майка затваря телефона и ме успокоява, че той пак щял да се обади.

Внезапно усети да се връща цялата й ненавист към покритата с мушама маса, към гърмящия телевизор, към четирите стаички, към примирението на родителите й и сляпата им вяра в повелите на Партията. Всичко това я изпълваше с ярост. Идеше й да дръпне покривката, да разтърси майка си, да си го изкара на букета от изкуствени рози, украсил бюфета.

Възпря я единствено уплашеното изражение на майка й. Предпочете да излезе, тряскайки вратата. Тя изобщо не разбира. Безсмислено е да се опитвам да й обяснявам. По-добре се разбира с Жоел, двете си говорят за марки паркетин или за програмата на телевизията!

Друг един мъж пък се обади на Мартин — инспектор Ескула. Покани я да го посети в кабинета му на седми юли в петнайсет часа.

Мартин отиде, силно заинтригувана. Какво ли иска от мен, нищо лошо не съм направила. В полицейския кабинет изскочиха старите й страхове от времето, когато малката Мартин крадеше в магазините. Помисли си дори, че може да е нещо свързано с Ришар, но отхвърли тази мисъл и го изчака да заговори.

На излизане си каза, че би предпочела хиляди пъти да я беше извикал за това, че е свила някоя вълнена шапка или тостер.

— Смятаме, че знаем кой е убиецът — заяви инспектор Ескула. — Благодарение на приятелката ви Бенедикт. Проучихме собствениците на мерцедеси в околността под претекст, че има фабричен дефект в двигателя, и в една от колите открихме косми, които биха могли да бъдат на близначките Лантие. Той е млад мъж, женен отскоро, несполучлив брак.

— Познавам ли го? — прекъсна го Мартин.

— Чакайте сега…

— Кой е?

— Чакайте малко, ви казвам. Проследихме го и открихме, че се навърта около сестра ви. Изненадахме го няколкократно, докато правеше опити да я доближи. За щастие, тя не го подозира. Очевидно целта му е отмъщение и сестра ви е идеалната мишена.

— Говорихте ли с нея?

— Не, ще бъде прекалено рисковано. Тя все още е разстроена и може да се паникьоса. Не искам той да се усъмни. Искам да го пипна на местопрестъплението.

— На местопрестъплението?

— Точно така. Сестра ви ще ни помогне да го примамим.

— Нямате право да постъпвате по този начин!

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 196
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)