Малко по-късно се появих без предупреждение в апартамента на баща ми с кутия от любимите му донътс. Паркирах отпред. Знаех, че когато не гледа телевизия, татко прекарва времето си зад прозореца. И беше доста добре информиран какво става навън.
На идване бях минал през автомивка и в резултат поршето блестеше като къс обсидиан — наистина беше изумително красиво. Баща ми още не го бе виждал. Е, сега щеше да види пристигането на сина си „загубеняка“, който вече не беше мизерен нещастник… в карета, впрегната с 450 коня.
Баща ми седеше на обичайното си място пред телевизора, загледан в някаква долнопробна поредица от разследвания за фирмени скандали. Антоан се бе разположил до него на доста по-неудобен стол и четеше един от многоцветните таблоиди, дето ги раздават безплатно в супермаркетите и не можех да ги отличиш един от друг — мисля, че беше „Стар“.
Баща ми вдигна поглед, видя кутията донътс, която му показах многозначително още от вратата, и поклати глава.
— Нее…
— Почти съм сигурен, че има с шоколадова глазура. Знам, че са ти любимите.
— Не мога да ям повече тези боклуци. Този черньо до мен е опрял пистолет в главата ми. Защо не предложиш на него?
Но и Антоан поклати глава.
— Благодаря, но се опитвам да сваля някой килограм. Ти си олицетворение на дявола.
— Какво е това… щабквартирата на Джени Крейг61? — Оставих кутията на кафе масичката до Антоан. Баща ми още не бе обелил дума за колата, но може би бе прекалено вглъбен в тъпата си програма. А и зрението му вече не бе така остро, както преди.
— В мига, в който излезеш, този тип ще размаха бича и ще ме накара да препускам в обиколки из стаята — мрачно обясни баща ми.
— Неумолим е, нали? — казах му.
Но той не изглеждаше ядосан, даже ми се стори, че му се вижда забавно.
— Не зная какво поддържа духа му — каза той, — но нищо не го възбужда така силно както амбицията да ме откаже от цигарите.
вернуться
61
Популярна авторка на диета за сваляне на килограми. — Б.пр.
