Братя

– Най-напред – и мисля, че това е най-важното – искам да съм сигурна, че не е бил Хал.

– Хал ли? О, не. Не! – Идеята явно се стори забавна на Тери. – Племенникът ми сигурно щеше да се справя по-добре, ако имаше малко повече качества на убиец. Доколкото знам, по време на убийството той се е лигавил някъде навън с Мина. Когато се прибрал, заварил онази безумна сцена. Точно той се е обадил в полицията. Тим не си ли спомняше това?

Тим може би никога не е знаел тази подробност. По времето, когато поел случая, подозрението било снето от всички членове на семейството, защото кръвта в стаята на Дита не била от тяхната група.

– Тим е почти сигурен, че не го е извършила Лидия. – Ивън повтори онова, което Кас бе казал на частния детектив.

– Да, Лидия ми разказа същото.

– Така. – Ивън се замисли за секунда. – Това е една от причините да съм тук. Миналия път останах с впечатление, че с Лидия сте говорили за убийството на Дита.

– Не веднага. Но в крайна сметка тя ми разказа всичко около три месеца след убийството. Лидия не беше на себе си през онези дни. Чувахме се по телефона почти всеки ден. И всеки път беше едно и също. Тя не успяваше да довърши изреченията. Разплакваше се за дреболии. Един ден ѝ казах: „Това е безумно! Кажи ми какво става.“ Видяхме се в „Свети Димитър“, седнахме и говорихме с часове. О, как плака. Неутешимо. Аз също, разбира се. Дита ми беше племенничка и виждах много свои черти в нея.

В църквата Лидия разказала на Тери за Зевс и близнаците и как искала да накара Дита да престане да излиза с Кас.

– Разбирах защо не може да каже на синовете си. Но защо не дойде при мен? Ако някой можеше да влее здрав разум на Дита, аз бях най-подходящият човек. Предполагам, че ѝ е било неловко, загдето е пазила тайната толкова дълго от мен. Може би се е страхувала, че няма да ѝ повярвам след толкова време. Както и да е, е острия си език Дита я предизвикала да я удари. Може би за племенницата ми щеше да е по-полезно, ако по-често изяждаше някоя плесница, но не толкова силно. Лидия я ударила с всичка сила. Самата тя се уплашила.

Ивън попита Тери дали вярва, че Лидия е ударила Дита само веднъж. Старицата отговори, че да, макар и не по причините, които биха убедили всеки друг.

– Лидия не би ми причинила такова нещо. Хал и Дита бяха всичко, което имах. Тя не би ми отнела никого от двамата, колкото и да е била ядосана. Но когато я попитах кой друг би могъл да пребие Дита, тя ми отговори уклончиво.

– Тя вярваше ли, че Кас я е убил?

– Ами, ако Дита е била жива и здрава, когато Лидия е избягала от къщата, и мъртва, след като Кас си е тръгнал, на мен ми изглеждаше пределно ясно. Сигурно и тя е имала подобни опасения. Няколко месеца по-късно, когато чух, че Кас се е признал за виновен, изобщо не се изненадах. Той винаги е бил по-импулсивният брат. Жал ми стана за Лидия, разбира се.

– Тим мисли, че и Кас не го е извършил. Поне сега така смята. – Ивън взе чашата си, но само погледна течността в нея. – Това означава, че може би брат ти е убил дъщеря си.