Горящата стая

Бош си спомни нещо и щракна с пръсти. Точно това го беше тормозило след като бе разговарял с Гъс Брейли.

— Варсол — каза той.

— Какво? — попита Сото.

— Току-що си спомних нещо. В деня на престрелката… Пристигнах накрая и бях включен в екипа за събиране на доказателствата. Всъщност на мен се падна колата им.

Посочи мъжете на снимката.

— В общи линии, трябваше да я наглеждам, докато й дойде ред. А това отне два часа, защото се работеше на голяма площ, някъде около пет преки. Както и да е, докато чаках, си сложих ръкавиците и поразгледах. На задната седалка имаше военно одеяло, покриващо нещо. Повдигнах го и видях още няколко оръжия, както и коктейл Молотов, закрепен с колан, за да не мърда.

— От варсол ли е бил направен?

— Не знам. Не знам дали изобщо е бил анализиран, но можем да разберем. Така или иначе, използването на коктейла е още една връзка между онези типове и Бони Брай.

Сото кимна.

— Е, как мислиш? Ана мозъкът ли е била, или просто изпълнител?

Бош се замисли за момент и поклати глава.

— Трудно е да се каже. Изглежда, че е изиграла Бъроуз и Бойко като професионалист. Сближила се е с тях и е знаела, че ще отстъпят, ако бъде заплашена. Но може да е действала по заповед на някой от нападателите. Не мисля, че ще разберем някога.

Поседяха малко в мълчание. Бош знаеше, че Сото иска да каже нещо. Накрая тя се престраши.

— Определено си мислех, че ще е различно.

— Кое да е различно? — попита Бош.

— Откакто реших, че искам да стана ченге, си мислех как разрешавам случая. Това беше мотивацията ми. Гореше в мен, нали разбираш?

— Да.

Той се замисли за онова, което беше казал миналата седмица за отварянето на вратата на горяща стая.

— А ето ме сега тук — рече тя.

— Разреши го — каза той.

— Само че няма… просто не е онова, което си фантазирах.

Бош кимна. Нямаше какво да каже. След известно време Сото като че ли успя да загърби за момент грижите си и заговори позитивно.

— Е, мисля, че приключихме тук. Искам да се прибера у дома, Хари.

— Добре — каза Бош. — Да вървим.