Насочен взрив

— Ще станеш. Обещавам ти — изведнъж съвсем сериозно каза Полетаев.

— Не е смешно, гражданино лекар.

— Слушай, Найдьонов. Ела насам. Надявам се, че ме разбираш, ние тук се намираме в особено добро местенце!

Василий кимна в знак на съгласие. На лицето му беше изписано недоверие към неканения гост.

— Ти си затворен тука с твоя компютър. И аз съм затворен с вас. Никак няма да е лошо, ако се обединим и духнем. Как ти се струва, Вася?

— Това какво е? Новогодишен поздрав ли е? — подсмихна се Найдьонов.

— Не! Аз ще те измъкна от тука и щом си работил за чуждото разузнаване, май ще е по-добре да живееш в онази страна, за която си работил. Така ли е? — Полетаев замислено разклати чашата си, вгледан в гъстата кафява течност.

Найдьонов мълчеше. Той обидено сумтеше като дете, на което са отнели играчката. Накрая каза:

— Глупости говориш, Фьодор. Не съм работил за никого, а просто малко откачих на религиозна почва. Ти не знаеш… Изглежда, че на всички, които сме работили в коломенското конструкторско бюро, съдбата ни е еднаква. Преди мене там е работил някой си Едмунд Мукалски от Прибалтика. Но него вече го няма на този свят. А аз, честно казано, се радвам, че макар и тука, но поне съм жив и влача крака. Поне знаеш ли кой съм аз?

— Не зная, Вася. Подочух това-онова от Кузмин, от Кошкин, но по-добре е човек да не вярва на слухове. По-добре е на мен да ми вярват! Вече казах на един пациент, който ми хареса: „Аз съм добър лекар!“ На мене може да се вярва, разбра ли, професоре?

— Разбрах, Ескулапе — недоверчиво му се усмихна Найдьонов.

— И така, кой си ти всъщност? Какъв си — терорист, шпионин или наистина си бивш луд?

— Уцели. Бивш луд. Наистина, много умен бивш луд — разсмя се Найдьонов. — Аз работех при Победов и може да се каже, че съм най-добрият му ученик… Той ми домъкна тук компютрите, нужните ми книги и прочее, е, не без помощта на онзи генерал — въздъхна той.

— Генерал ли? Кой генерал?

— Генерал Ваганов. Хлъзгава личност, да ти кажа.

— Нищо. Няма страшно. Самият аз съм лейтенант от медицинската служба — засмя се Полетаев. — Кой е този Победов?

— Победов е нещо като живите Стечкин и Калашников… Главен конструктор на ракетни установки. Това е то Сергей Павлович Победов. А аз съм му дясната ръка — въздъхна Василий. — Наистина, бившата дясна ръка.

— Ама ти специалист по ракетите ли си? — попита шепнешком Федя.

— А ти не знаеше ли? По-добре е да не знаеш — въздъхна още веднъж Василий и разроши рижите си коси, почесвайки тила си.

— И какво си конструирал при този Победов. Ракети ли?

— Разбира се. Ако ти е интересно, бих могъл да ти разкажа това-онова, което вече не е секретно, защото кой те знае и тебе…