Двойни игри [bg]

Пю живееше в къмпинг в околностите на градчето Виктор. Караваната му беше бяла със зелени ивици, купена преди месец, но вече занемарена. Бетонните й подпори бяха обрасли с трева, от облицовката й до едното прозорче висеше къс ламарина. Хол почука на вратата. Отвътре долитаха звуците на включен телевизор, но никой не отвори. Тя измъкна големия пистолет 40-и калибър, който, както винаги, опираше в ребрата й. Заби ръкохватката му във вратата с такава сила, че в метала се появи ясно видима вдлъбнатина.

Вратата рязко се отвори. Джубал Пю беше бос, с омазнени торбести джинси и бяла фланелка без ръкави. Джинсите му се държаха от широки тиранти. В ръката си държеше кутийка бира „Корс“. Не беше се бръснал поне няколко дни, а съдейки по очите му, кутийката бира едва ли му беше първата.

Патси знаеше, че той обича да пие бира, но я порази занемареният му външен вид. Така става, когато човек изгуби всичко и се налага да работи в някакъв склад за скрап.

— Какво си се разблъскала, по… — започна Пю, после я позна и в очите му блесна ярост: — Кучко! Какво търсиш…

— Пусни ме да вляза, Джубал — хладно рече тя.

— Не ме наричай така! Сега името ми е Стив.

— Изобщо не ми пука какво ти е името. Пусни ме да вляза!

Пю се поколеба, после направи крачка назад и я пропусна покрай себе си. Беше по-лошо, отколкото очакваше. По пода се въргаляха дрехи, кутийки от бира и опаковки от готова храна, малката мивка беше задръстена от немити чинии. Този човек решително беше пропаднал.

— Не знам какво търсиш тук, кучко, но АБН…

Реакцията й беше светкавична, без да му дава време да се защити. От задния й джоб се появи къса кожена палка, която се стовари в основата на големия му нос. Ударът не беше особено силен, но достатъчен, за да разкъса кожата. Въпреки това Пю политна и тежко се стовари на пода.

Патси Хол отдавна мечтаеше за този миг.

— Тук съм, за да ти направя едно предложение, Джубал — каза тя, без да го изпуска от поглед. — Много изгодно предложение. Но трябва да знаеш, че не обичам да ме наричат кучка. А сега влез в ролята си на домакин и ми предложи една бира.

Пю се изправи и с несигурна крачка се отправи към миниатюрната кухничка. Откъсна парче домакинска хартия от ролката на стената, притисна го в окървавения си нос, а след това отвори хладилника и извади две бири. Онази, която държеше в ръка допреди малко, се беше разляла на пода, когато го удари Хол. Подаде й едната кутийка и се тръшна на кресло от изкуствена кожа. Ръката му със салфетката продължаваше да притиска носа, докато той гледаше сърдито Хол.

Хол потърси с поглед къде да седне. В ъгъла имаше масичка за хранене с дървена скамейка, а към противоположната стена беше прикрепено дълго канапе. То й се видя по-чисто и тя се насочи към него. Отпи глътка бира, облегна се назад и прехвърли крак върху крак, за да създаде впечатление, че е напълно спокойна.

— Каква кочина, господи — въздъхна тя, без да прибира палката, която се поклащаше в свободната й ръка.