Отразена в теб

Сълзите се затъркаляха по бузите ми, когато си представих какво дете е бил — уплашено, наранено, злощастно убедено, че няма място в новия живот на майка си.

— Те идваха в къщата ни — психотерапевтката и докторантът, когото тя обучаваше. В началото всичко вървеше добре. И двамата бяха мили, привлекателни, търпеливи. Но скоро психотерапевтката започна да прекарва по-голямата част от времето с майка ми, която караше трудна бременност, а освен това имаше две малки момчета, които изобщо не се поддаваха на контрол. Все по-често ме оставяха насаме с докторанта.

Гидиън отби колата и спря. Стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели, опитваше се да преглътне, но явно му беше трудно. Ритмичното трополене на дъжда по стъклото отслабна, остави ни сами с болезнените истории от живота ни.

— Не е необходимо да разказваш повече — прошепнах аз, разкопчах колана и се протегнах към него.

Докоснах лицето му, пръстите ми бяха мокри от собствените ми сълзи. Ноздрите му потръпнаха от рязко поетия въздух.

— Караше ме да свършвам. Никога не спираше, преди да свърша, за да може да каже, че ми харесва.

Събух обувките си, дръпнах ръката му от волана, за да мога да седна в скута му с лице към него и да го прегърна. Притисна ме до себе си толкова силно, че ме заболя, но не се оплаках. Намирахме се на ужасно оживена улица, от едната ни страна се движеше непрекъснат поток от коли, а от другата се блъскаха пешеходци, но нито един от двама ни не им обръщаше внимание. Той се тресеше силно, сякаш неконтролируемо ридаеше, но не издаваше звук и очите му бяха сухи.

Небето плачеше вместо него. Дъждът плющеше и блъскаше ядно по стъклото, а от асфалта се вдигаше пара.

Обгърнах главата му с ръце и допрях мокрото си лице до неговото.

— Спокойно, миличък. Разбирам те. Знам как злорадстват след това. Познавам срама, объркването и вината, които изпитваш. Не си виновен ти. Не си го искал. Не си се наслаждавал.

— В началото го оставях да ме опипва — прошепна той. — Казваше, че всичко било заради възрастта ми… заради хормоните. Трябвало да мастурбирам, за да съм по-спокоен. За да не изпитвам яд през цялото време. Започна да ме опипва, като ми казваше, че ще ми покаже как да го правя. Че не го правя както трябва…

— Гидиън, недей.

Отдръпнах се назад и го погледнах, представих си как са се развили нещата след това, всичко, което е било казано и направено, за да изглежда така, че Гидиън е бил инициатор на собственото си изнасилване.

— Ти си бил само едно дете в ръцете на възрастен, който много добре е знаел как да те манипулира. Те винаги искат да ни изкарат виновни, за да спасят самите себе си от отговорността за престъпленията, които са извършили, но това не е вярно. — Очите му бяха огромни и тъмни, лицето му — съвсем бледо. Докоснах устни до неговите, вкусвайки сълзите си. — Обичам те. И ти вярвам. И нищо от това, което се е случило, не е било по твоя вина.