Адреналин [bg]

— Каза ми, че ще убие сина ни. Само защото може. Видях как тя се готви да произнесе следващото „Не знам“ и после спря. Зачаках да чуя какво ще каже.

— Едуард каза, че е продал сина ни, Луси. Вярно ли е? Тя се опита да стане.

— Трябва да ме изслушаш, Сам, моля те…

— Помогна ли му да продаде сина ни? — изкрещях в лицето й.

Луси поклати глава и после кимна. След това отново поклати глава.

Броят на хората, които исках да убия, не беше голям. Убийците на брат ми, които промениха живота ми. Пит, защото беше изнасилил и продал в робство онези жени, и се гордееше с това. И Едуард. Сега обаче исках да убия и Луси. Ръцете ми стиснаха шията й. Тя не се възпротиви, само ме погледна в очите.

Пръстите ми започнаха да се стягат. И после я отблъснах от себе си.

Тя затвори очи.

— Едуард държи Даниъл, за да му сътруднича.

— Къде е той?

— Не знам? След като се роди, те го взеха от мен… Взех го в ръце само веднъж. Целунах го и го кръстих. Не можах да им попреча. Раждането беше трудно. Не бях достатъчно силна тогава.

Коленичих до нея.

— И какво стана после?

— Едуард каза, че ще даде Даниъл на някакъв трафикант, който щял да го продаде в Съединените щати, и никога нямало да го намеря, ако не му се подчинявам.

Луси се извърна. Обърнах лицето й отново към мен.

— Нито за секунда не вярвам, че ти си невинна жертва, Луси. Може би изпитваш вина за мен, дори за детето ни. Остави ме да живея, но остана с тези хора…

— Защото те държат Даниъл! Едуард умее да открива страховете ти и да се възползва от тях.

— Ти си поставила бомбата в офиса. Присвоила си пари, прехвърляйки ги на сметки, които Фирмата е мислела за затворени. Не си била невинна жертва на отвличане. Тогава те не са имали с какво да те държат.

— Не знаех, че е бомба. Трябваше да бъде флаш драйв, който копира твърдите дискове. Едуард искаше всичките файлове от офиса.

— Например файловете за разследванията ми.

Тя кимна.

— Разбрах, че е бомба едва когато Едуард ми каза. Бях в колата. Знаех, че ти си в офиса. Той слезе от колата, защото дистанционното управление на детонатора не работеше и трябваше да се приближи до сградата. Имаше забавяне от двайсетина секунди. Едуард го задейства, върна се в колата и разбра, че съм ти се обаждала. И после всичко се взриви. Аз те спасих, Сам.

— А всички останали умряха.

— Трябваше да направя труден избор, също като теб.

Поех си дъх, за да се успокоя.

— Ако искаш да ми помогнеш, ще ми кажеш всичко, което искам да знам. Първо за оръжието. Пистолетът използва чип. Намерих чип, който беше свързан с компютър, където имаше профили на ДНК. Чипът се слага в пистолета и с помощта на нанотехнология някак нагажда куршума към ДНК на определен човек.

Луси бавно кимна.

Седнах срещу нея.

— Ето какво мисля, че е станало.

Тя прибра колене до брадичката си.

— Едуард е британец, но работи в Източна Европа за една от международните престъпни организации, които разследваше отделът ни. Научил е, че в Унгария разработват насочвани с ДНК оръжия, може би от учения информатор, който можеше да ми предаде Царя на парите. Отвлякъл е Ясмина, за да има коз срещу баща й. Откупът е бил оръжията. Заид обаче му е дал оръжията без чиповете, които ги задействат.