Целувката на гепарда [bg]

* * *

По необходимост Хейзъл и Настя прекарваха много часове заедно в апартамента на собственика под мостика, опитвайки се да направят приликата помежду си още по-голяма. Хейзъл подстрига и оформи косата на Настя в същия стил, който предпочиташе самата тя.

— Откъде си се научила да работиш така добре с ножицата? — попита рускинята, докато се възхищаваше на отражението си в огледалото.

— Навремето се налагаше сама да се грижа за косата си.

Настя я погледна озадачено и Хейзъл обясни:

— Нямах пукната пара. Едва успявах да си позволя да се нахраня, какво остава за фризьорски салони.

— Това е глупаво! С твоята външност никога не би трябвало да оставаш без пукната пара.

— Може да съм била прекалено придирчива.

— Прекалената придирчивост също е глупост — даде мъдрото си мнение Настя.

След като приключиха с прическата, Хейзъл отвори големите шкафове от двете страни на огледалото, където се намираше козметиката й, и се залови за работа. Резервираността на рускинята изчезна напълно и тя се кискаше като ученичка, докато наблюдаваше собственото си преобразяване. След това насочиха вниманието си към подбора на подходящо облекло. Настя остана омагьосана от съдържанието на просторния гардероб на Хейзъл. Той бе цяла съкровищница, пълна с коприна, сатен и дантели. Разбира се, двете бяха с еднакви размери — Настя беше избрана специално заради приликата й с Хейзъл. Обувките на „Шанел“ и „Ермес“ изглеждаха толкова добре на краката на Настя, колкото и на тези на Хейзъл.

Когато приключиха с контенето, двете изнесоха малко представление за мъжете. Настя се разходи из салона с апломба на манекенка, каквато е била навремето, и със същото високомерно-презрително изражение на красивото си лице. Хектор и Пади се изтягаха във фотьойлите с чаши уиски в ръка и аплодираха ентусиазирано, а Хейзъл наблюдаваше творението си със собственическа гордост.

Задачата на Настя изискваше да копира маниерите на Хейзъл — походката й, изразителния начин, по който държеше главата и използваше ръцете си. Рускинята беше родена актриса и бързо влезе в ролята. Накрая Хейзъл се опита да изглади дикцията й. Това бързо се оказа пълна загуба на време. Благодарение на обучението си в Спец- наз Настя говореше английски достатъчно добре, с изключение на някои малки недостатъци. Често бъркаше словореда и така и не можеше да направи разлика между У и В. Така „утре“ можеше да се превърне в отчетливо „вътре“ за огромна радост на слушателите. Друга особеност беше произнасянето на „окей“, което нацупените й устни превръщаха в „хокей“. Накрая се реши, че е по-добре да си държи устата затворена, докато се намира в плен на пиратите. За щастие тази рестрикция изобщо не представляваше проблем за нея. „Безмълвен кораб“ беше предпочитаният от Настя режим на действие.