Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
Там беше и „Манерхайм“! Имаше ли някаква възможност да се видя с Кармен? Вероятно не, но можех да направя телеграфна справка и да разбера.
Най-големите кораби на порта бяха новият „Долина Фордж“ и новия „Ипрес“, също и „Маратон“, „Ел Аламейн“, „Айо“, „Галиполи“, „Лейтенант Марн“, „Страж“, „Гетисбърг“, „Хейстингз“, „Аламо“, „Ватерлоо“ — всички места, където калната обувка на пехотинеца е направила гръмките им имена свещени.
И по-малките кораби, тези, които са наименовани на известни труженици от пехотата: „Хорацио“, „Алвин Йорк“, „Блатна Лисица“, самият „Роджър“, благословено да бъде сърцето му, „Полковник Бауи“, „Деверо“, „Версингеторикс“, „Сандино“, „Обри Кузен“, „Камехамеха“, „Оди Мърфи“, „Ксенофонт“, „Агиналдо“…
— Трябва да има кораб на име „Магсейсей“ — Казах аз.
— Какво — попита Бени.
— Рамон Магсейсей — повторих. — Велик мъж, велик воин. Вероятно щеше да е началник на „Отдела по военна психология“, ако беше жив днес. Изучавал ли си някога история?
— Разбира се — каза Бени. — Знам, например, че Симон Боливар е построил пирамидите, натупал е Армадата и е осъществил първия полет до Луната.
— Пропусна брака му с Клеопатра.
— А, да. Обзалагам се, че всяка страна си има своя версия на собствената си история.
— Аз съм убеден в това — и добавих нещо, което той явно не разбра.
— Какво каза? — учуди се приятелят ми.
— Извинявай, Бернардо. Това беше една стара пословица на моя роден език, която би могла да се преведе приблизително така: „Домът е там, където е сърцето“.
— Но на какъв език я произнесе?
— Тагалски.
— Нима там, където си роден, не говорят стандартния английски език?
— Говорят го естествено: при сключване на делови сделки, в училище и така нататък. У дома понякога разговаряме на стария си език. И моето истинско име е Хуан Рико. Традиции, нали разбираш?
— Да, знам. Нашите старци също обичат да бъбрят на испански. Но откъде ти…
Тонколоната до нас пропя мелодията „Страна на равнините“.
Бени ме дари с щедра усмивка.
— За мен е! Отивам на среща с един кораб! Пази се, човече! Ще се видим по-късно.
— И не забравяй Дървениците! — Той се затича, а аз се обърнах към таблицата и продължих да чета имената на корабите: „Пол Малетер“, „Монтгомъри“, „Чака“, „Джеронимо“…
После се разнесе най-приятният звук на света:
Грабнах багажа си и забързах към кораба. „Домът е там, където е сърцето!“ — отивах си вкъщи.
XIV
„Нима съм пазач на брата си?“