Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Стана много хубава кутия. Излъска я и заприлича на бижу, златиста на цвят. Беше красива. Имаше формата на шестоъгълник, ъглите и страните бяха съвсем точно премерени. Стана почти като произведение на изкуството. Капакът лесно се махаше. Бе около един фут в диагонал и пет инча висока.
На следващия ден продължи да работи от вътрешната й страна. Направи няколко пръчици, доста фини, които закрепи с панти към всеки ъгъл на кутията. Опираха в капака. Когато се вдигнеше, пръчиците изтласкваха торбички, все още празни, към центъра на кутията. Изпробва ги няколко пъти и се изсмя още по-доволно, като погледна от дупката на дъното. Капакът равномерно се вдигаше. Всяка от пръчиците изтласкваше празната торбичка към центъра на кутията.
След това подгони Ларс да му намери различни вещества и в крайна сметка струпа на бюрото си три метала и три неметала. Бяха съвсем обикновени елементи, както установи апарата за анализ: желязо, силиций, натрий, магнезий, сяра и фосфор.
Защо? Какво искаше да прави?
Джони се порови в няколко книги. Натрият, магнезият, сярата и фосфорът имаха едно общо нещо помежду си. Всички се използваха по един или друг начин в експлозивите. Понеже познаваше Търл, Джони знаеше къде да провери. Но не мислеше, че в такава комбинация ще се получи взривна смес, защото те бяха събрани едно върху друго на бюрото и нищо не се получаваше. Желязо и силиций? Изглежда наистина бяха много разпространени в състава на земната кора и ядрото.
Доста притеснен, Джони разгледа един по-късен кадър. Ами ако Търл приготви нещо и го скрие отвън, без да знаят? Какво замисляше този дявол? А! Търл не бе направил нищо с шестте елемента, но странният метал с форма на грахово зърно бе изчезнал. Джони върна записа.
Търл бе извадил металното топче, бе го премерил и пак го бе прибрал в чекмеджето с двойно дъно. Мястото, където бе престоял металът, бе вдълбано!
Направи нещо като кошничка от скоби, за да задържи топчето точно в средата. Само че не го постави в нея, защото го бе прибрал в чекмеджето. След това постави шестте вещества в торбичките над пръчиците.
Като се отвореше капака, пръчиците ги избутваха в центъра. Щяха да влязат в реакция помежду си и с металното грахово зърно.
След първата битка с психлосите Джони бе научил някои неща за радиацията и елементите. Знаеше, че е нужно само СТИМУЛ за елементите, за да се получи верижна ядрена реакция.
Само че Търл не работеше с радиация от уран. Нямаше как. Не и след като знаеше какво ще се случи с дихателния му газ!
Значи това грахово зърно е някакъв по-висш тип стимул.
Доколкото познаваше Търл, щеше да е смъртоносно. Беше убеден, че ако някой повдигне капака на кутията, в центъра на която е това тежко, тежко парче метал с големината на грахово зърно и всичките метали се блъснат в него, ще се случи нещо ужасно.
Търл прибра и заключи хубавата кутийка, почисти всичко и отвори един учебник по математика, озаглавен „Уравнения на силата“. Това нямаше нищо общо с телепортирането. Какво бе намислил?
Точно тук свършваха записите.
Часовникът показваше следобяд, не бяха спали, не бяха хапвали нищо.
— Сега знам кой е измислил Сатаната — каза Данълдин. — Името му е Търл.
6
След като Търл явно не работеше върху проблема с телепортацията, който беше ключ към цялата дилема, Джони също се зае с други неща за момента.
Все още имаше някаква надежда да проникнат в тайната на психлоската технология, ако психлосите, които бяха в базата, оцелеят и се съгласят да им сътрудничат. Ако успеят да извадят двата метални къса от главата на някой психлоски инженер, имаше вероятност да разрешат част от загадките, а това би увеличило шанса планетата да остане под техен контрол в бъдеще.
Доктор Маккендрик се бе завърнал. Двама от хората им в базата в Африка се бяха заразили от „малария“, както докторът определи болестта. Заразата се разнасяла от комари. Доктор Маккендрик бе осигурил хинин от южна Америка и ги накара да изпомпат водата от всички локви в базата. Поставиха мрежи на тръбите от въздушната инсталация и положението изглеждаше под контрол.
По-трудно бе да контролират състоянието на тримата пациенти-психлоси на доктор Маккендрик, двама от които бяха инженери. Състоянието им не се подобряваше. Не бе ясно дали ще оживеят.
Трийсет и тримата психлоси от лагера в Америка пристигнаха без произшествия. Настаниха ги в едно предварително приготвено за целта отделение в спалния етаж. Съобщиха, че са „безследно изчезнали при катастрофа над океана“.