Библия — Нов завет [bg]

ГЛАВА 7.

1. Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?

2. Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.

3. Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.

4. Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.

5. Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;

6. но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.

7. Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.

8. Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.

9. Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,

10. пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,

11. защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.

12. Тъй че законът е свет, и заповедта — света, справедлива и добра.

13. И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

14. Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.

15. А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.

16. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;

17. а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.

18. Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.

19. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.

20. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.

21. И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.

22. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,

23. но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.

24. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25. Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта — на греховния закон.