Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
Лицето му бе непроницаемо и съсредоточено. Тя осезаемо почувства как опасността се спотайва около тях и търпеливо чака.
Пейгън продължи с равен глас:
— Минута-две след като изляза, ще запалиш отново лампата. Оставил съм кибрит на масата. Тази фигура трябва да хвърля върху стената на палатката сянка, която да прилича на моята. По-късно Нихал ще ти донесе нещо за ядене, след това отново ще загасиш светлината. Ще останеш в палатката. Нека този револвер да ти бъде под ръка през цялото време.
Ядът и обидата, които през последните няколко часа тя подклаждаше на бавен огън, сега избухнаха в нажежен до бяло гняв при тези сухи заповеди. Да, преди да я остави сама, тя щеше да изясни някои неща.
Очите й заискриха, когато тя бавно провря ръце през разпусната си коса и я повдигна нагоре. През цялото време го наблюдаваше. Забеляза как очите му се замъглиха, усети, че мигновено — като горещ тропически вятър, го облъхна огнената милувка на страстта.
Това й достави удоволствие. О, удоволствието беше безгранично!
Значи той не е толкова безчувствен, колкото се представя, така ли?
С преднамерена грациозност тя вдигна косата си още по-нагоре и започна да я сплита. Прекрасно съзнаваше как при всяко движение ризата й се изопва и гърдите й се очертават с вирнатите връхчета на зърната им.
С пламнал поглед Пейгън промълви:
— Сега какво си намислила, магьоснице?
— Аз ли? — отвърна тя, останала без дъх. Молеше се гласът й да не й изневери. — Просто си оправям тоалета. А, Пейгън, за това, което стана преди малко — нека да ти кажа, че беше само разтоварване. Чисто и просто сладострастие. Нали разбираш, не съм имала мъж от толкова време. Ти трябва да познаваш това усещане — леко наклони глава, докато го изучаваше със святкащи очи. — Е, предполагам, че няма нужда да обяснявам тези неща, особено пък на опитен мъж като тебе. Мъж, който познава живота… — довърши тя многозначително.
Видя през полуспуснатите си клепки, че чертите на лицето му се изостриха. С пълно самообладание тя даде воля на гнева си и се приготви да нанесе последния решаващ удар, който щеше да й донесе насладата на отмъщението. Все така хладнокръвно се протегна, за да сплете докрай дългата си плитка, леко извита настрани, за да открие пред него пищната си гръд. Усети как зърната й се втвърдяват под изгарящия му поглед и забеляза, че и той ги видя.
След което с бавни движения, сякаш го примамваше, тя посегна и започна да разкопчава ризата си Спря при последното копче. Ъгълчетата на устните й се повдигнаха в знак на досадно недоволство.
— Предполагам, че свърши, господин Пейгън. — Мисля, че съм твърде уморена от… ъ-ъ-ъ… усилията да го наречем, през този ден. Има ли нещо друго да ми казваш?
Чу гърленият си глас да идва сякаш отдалече заглушен от бясното биене на сърцето си. Видя как той стисна юмруци и си каза, че изпълнението й трябва наистина да е било добро. Той стоеше окаменял. Но яростта му беше толкова силна, че почти осезаемо се усещаше.
— Загаси лампата! — заповедта беше категорична Ако можеше да контролира разума си, Барет сигурно щеше да се изплаши. Но съзнанието й до такава стенен бе изпълнено с гняв, болка и срам, че нямаше място за друго чувство.
Може би така щеше да бъде и по-добре. Предстояха изпитания, много по-тежки от всички досега взети ведно.
Така че, когато Пейгън изръмжа заповедта си да загаси светлината, тя кисело му се усмихна. После постави ръцете си една до друга с дланите нагоре и подигравателно имитира вежливия поклон, с който Мита му се подчиняваше.
— Треперя от силата на гнева ви, господарю мой. Презряната ви робиня може само да слуша и да изпълнява.
Очите му бяха като разпалени въглени, когато я стрелна със съкрушителен поглед. Тя намали пламъка, докато накрая палатката потъна в мрак.
Отначало ги обгърна тъмнина и пълно мълчание.
После бавно заиграха смътни сенки.
В горещия нажежен въздух се усещаше напрежение, което ги разтърсваше като волтова дъга. Почти й се стори, че видя как от пръстите му, които стискаха силно бедрото му, изскочиха искри.
И тогава, с безшумните движения на хищник, той се озова до нея. Здравите му ръце стиснаха китките й. Зъбите му захапаха жестоко ухото й и той я притисна към гърдите си.
— Не знам каква дяволска игра разиграваш, Angrezi, но ще разбера. Спомни си това, когато нощта отмине и се сипне зората. Когато чуеш покривалото на палатката да се отмята, знай, че съм аз. И ще идвам за теб!
Въпреки кипналата си кръв, Барет успя жлъчно да се засмее:
— О, слушам, Тигър-сахиб!
Пейгън за момент остана неподвижен.