Опцията на Тюринг
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Мински Марвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опцията на Тюринг». Краткое содержание книги:
Брайън съжали за последните си думи, но се надяваше, че уменията на Свен да различава фонетичните нюанси не бяха още достатъчно усъвършенствани, за да открие той нотките на сарказъм в модулацията на думите му. Ала Свен напредваше наистина бързо.
Той изчака да монтират новата батерия и чак тогава заговори:
— Мислил ли си за поставянето на атомна батерия в телероботския ми механизъм? Тя ще увеличи мобилността и ще ни застрахова от повреди в захранването.
— Какво? Чакай, чакай, задръж малко. Има поне две довода срещу атомните батерии. Първо, те са забранени за гражданска употреба — опасни са. По въпроса за използването им — дори и на спътниците — се произнася международен съвет. И второ, знаеш ли колко струват?
— Да. Някъде в рамките на три милиона долара.
— Е, това са си доста скъпички рамки.
— Съгласен съм. А ти смяташ ли, че цените на новите молекулярни DRAM-ове са пак около това число?
— Естествено. В момента те са буквално безценни, защото още не са навлезли в масово производство. Ала веднага след като цените им паднат под сумата на националния бюджет, с голяма радост бих турил ръка върху някой от тях. Сто милиарда мегабайта в едно кубче колкото нокътя ми. Ще можем да се отървем от този пулт и купища електронни елементи и ще поместим цялата система в телеробота ти. Ще станеш напълно автономен, независим. Това имаш предвид, нали?
— Да. Би трябвало да се съгласиш, че физическият ми хардуер е доста по-тромав от твоя.
— Това е защото моите създатели са разполагали с много повече време — рече Брайън. — Шейсет милиона години: толкова време е минало, докато първите млекопитаещи са еволюирали до човека. Твоята еволюция ще бъде много по-бърза, дори може още да се ускори, ако разполагахме с парите, за които говориш. Но не смятам, че „Мегалоуб“ ще се изръсят толкова, само за да можеш да щъкаш насам-натам. Макар че би могъл да направиш чудеса с такава памет. Нали разбираш, че едно-единствено кубче памет като тази би могла да съдържа видеозаписи от цял век?
— Би могъл да сложиш такава памет и в собствения си мозък, Брайън.
— Страхотна идея! Да разполагам с фотографска памет. Преди време е имало много твърдения за човешката фотографска памет — всичките, разбира се, са се оказали неверни, — но за разлика от онези шарлатани ние наистина ще можем да запомним всичко, което видим.
— А може би и всяка мисъл, която ни хрумне. Е, ще купиш ли няколко молекулярни памети?
— Съжалявам, но е изключено. Защото не съм богат, нито пък ти си богат.
— Уместна забележка. Значи трябва да забогатеем.
— Не бих могъл изобщо да възразя.
— Радвам се, че си съгласен, Брайън. Аз проучвах капиталистическата система. За да направи човек пари, той трябва да продава нещо. Някакъв продукт. И аз разработих този продукт. — Телероботът протегна ръка и докосна телефона на колана на Брайън. — Ще продаваме телефонни услуги.
— Свен — рече бавно и внимателно Брайън, — ти ме изумяваш. Виж сега, чакай да си взема едно безалкохолно от хладилника и да си седна на стола. Тогава ще ми разкажеш всичко. Записваш ли този разговор, за да можем да го пуснем после отново?
— Не го записвам, а го запомням. Ще се въздържа да говоря, докато не си вземеш напитката и не седнеш.
Брайън се помайваше, отиде бавно до хладилника, огледа се за чаша. Свен очевидно бе обмислил всичко много грижливо, преди да отвори дума за него. След като получи съгласие за бекъп-батерията, поднасяше останалото внимателно, стъпка по стъпка. Значи не само бе решил какво иска, но и бе подготвил цялостен сценарий как да го представи! Какъв голям прогрес от обърканите им разговори само отпреди няколко дни! Е, защо пък не? Още във версията на по-ранния Робин той бе изтъкнал, че няма причина изкуственият интелект да се развива със същата скорост, с която се развива човешкият. Брайън взе чашата, седна и я вдигна в безмълвен тост. Свен прие това като знак да продължи оттам, докъдето бе спрял.
— Проучих всички бази данни, до които имам достъп, и стигнах до решението, че телефонните услуги могат да станат източник на необходимите ни доходи. Забележи първо, че всички телефонни компании в страната предлагат абсолютно еднакви услуги. Всички използват най-новите технически постижения и затова никоя от тях не може да предложи по-добри услуги от която и да е друга. Единствената разлика е в цените — клиентите търсят най-евтината компания. Съществува обаче базисна цена, под която никоя компания не може да слезе, без да фалира. И затова единственото, което подобна компания може да направи, е да отнеме клиенти от друга такава фирма. Ето защо аз предлагам да продаваме нова услуга на някоя от тези компании. Такава услуга, която да подбуди клиентите да харчат повече пари.