Капитанът и дивата котка
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитанът и дивата котка». Краткое содержание книги:
Тя изчака, докато мъжът разхлаби хватката си, вдигна коляно и го изрита с все сила между краката. Бигър изрева и се преви, но тя веднага разбра, че полите и фустите й бяха намалили силата на удара. Откъсна се и хукна да бяга. Успя да се отдалечи само на няколко метра, когато Бигър я настигна и я улови за рамото. Притисна я до гърдите си и тя изпищя. Докато отчаяно се опитваше да се пребори с треперенето си, той измъкна фуркетите от косата й.
— Моля ви, пуснете ме — прошепна тя. — Не мога да го направя.
Това го разгневи още повече.
— Както желаеш.
Той я вдигна на ръце и я понесе към дъба, без да се трогва от протестите й. С една ръка вдигна китките й над главата, а с другата отвори копчетата на роклята. Когато му омръзна, изръмжа раздразнено и разкъса корсажа на две.
— Не ми харесва това, което правя, но ти не ми остави избор. — Глори се отбраняваше отчаяно, но той разкъса ризата й на парченца, изстена задавено и свободната му ръка сграбчи едната й гърда.
Глори напрегна всичките си сили, за да се откопчи от него, и в този миг Бигър я пусна. Главата й се удари в дървото. Все още замаяна, Глори отвори очи и видя пред себе си Никълъс. Широко разкрачен, той стоеше пред гърчещия се от болки Мат Бигър. Очите му бяха черни от гняв.
Заля я такава радост, че й се зави свят. Изправи се и протегна ръце да попипа мъжа си, за да се убеди, че наистина е той, а не игра на въображението й.
Никълъс вдигна Бигър и му нанесе втори удар, който го свали на земята. Ловецът на роби изохка и се надигна, олюлявайки се. Никълъс го обърна към себе си и го ритна в корема. Този удар го довърши. Бигър загуби съзнание и се свлече в тревата.
Никълъс се обърна със загрижен поглед и изтича при Глори, която се беше облегнала на дървото и трепереше с цялото си тяло. Коленичи пред нея, взе я в прегръдката си и скри лицето й на гърдите си.
В очите й запариха сълзи.
— А аз си помислих, че си отишъл при Кристин — прошепна разкаяно тя. — Вече се боях, че съм те загубила завинаги.
— Не говори — помоли той, закри гърдите й с разкъсаната рокля и закопча малкото останали копчета. — Само ти си важна за мен. В живота ми не може да има друга жена. Не мога да понасям Кристин, нито която и да било друга. — Той я целуна по-очите, по нослето, по устата, показа й обичта си много по-ясно, отколкото може да се изрази с думи. Миришеше на кожа, дъхът му беше топъл и успокояващ.
Когато се откъснаха един от друг, и двамата бяха малко смутени.
— Наистина ли не ти се случи нищо лошо? — попита загрижено той.
— Не, всичко е наред. Но как ме намери? Как разбра накъде съм тръгнала?
В този момент на полянката излязоха Мак, Джош и Джаго и спряха запотените си коне. Бяха яздили толкова бързо, че от муцуните на животните капеше пяна.
— Намерили сте я! — извика зарадвано Джош.
— Слава на всемогъщия! — Джаго вдигна ръце към небето.
— Браво на теб, Ники. Радвам се да ви видя отново, момиче — поздрави със сияещо лице Мак.
Глори се усмихна благодарно на приятелите си.
— И аз се радвам да ви видя всички заедно.
— Джаго — нареди кратко Никълъс, — вие ще се погрижите за този… господин.
Мат Бигър все още не беше дошъл в съзнание.
— С удоволствие, капитане.
— Ела с мен. — Никълъс улови ръката на Глори. — Ще те отведа у вас. После ще се погрижа за Натан.
Глори се изтръгна от прегръдката му, макар че главата й бучеше от болка.
— Ще дойда с теб. Искам лично да се убедя, че Натан е добре.
В тъмнината отекна изстрел. Глори изписка задавено.
— Натан! — изплака тя, събра полите си и хукна като подгонена към къщата на надзирателя. Никълъс я настина с три скока.
— Ще вземем конете — обясни бързо той и я вдигна на ръце. Глори се намести на седлото и Никълъс се метна зад нея. Пришпориха конете и само след няколко минути бяха пред къщата на Йонас Фри.
На полянката се бяха събрали група мъже с факли в ръце. Те стояха в кръг, а зад тях се бяха струпали страхливо гледащи роби. Лестър Фийлдс и Спенсър Джеймс също бяха там. Натан беше вързан за дебел кол, окъсаната риза беше свалена от гърба му. Пред него беше застанал Йонас Фри.
Никълъс скочи от коня още преди да е спрял.
— Веднага го пуснете, Фри! — заповяда със спокоен глас той.
— Вървете по дяволите!
Джаго Дод хвърли пистолета си на капитана. Никълъс го улови, прицели се в надзирателя и опря дулото зад ухото му.
— Един от вас да го отвърже — нареди той на мъжете, които образуваха кръга, и махна с глава в посока към Натан. — А другите да се разотиват.
— Негърът е беглец, сър. Законът е еднозначен. Трябва да бъде наказан. — Тези думи бяха казани от дълбок мъжки глас с мек южняшки акцент.