Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
— Останалите кои са?
Кайзера посочва Доктора и Съни, които действат на десния фланг.
— Само едно не проумявам — защо го правите?
Бил се привежда към младия полицай, докато носовете им почти се допират. Дани има чувството, че се намира срещу някой бик. От едрото космато лице лъха горещина и ярост. Младокът дори очаква от широките ноздри да изригнат бели облачета пара. Едната зеница е по-малка от другата, а в бялото на очите се кръстосват множество гневни алени жилки.
— Защо ли? Заради Ейми, разбира се. Не загряваш ли, сержант Чита?
— Извинявай — смотолевя Дани. Надява се, че Дейл ще съумее да обуздае тия чудовища. Като гледа как Кайзера бясно разклаща допотопния мустанг на някакво загубено хлапе, което не е успяло да се изтегли навреме, благодари на Бога, че момчетата от „Гърмящата петорка“ не разполагат с тъпи предмети.
Възползвайки се от мястото, освободено от мустанга, насреща им се приближава патрулна кола. Докато си пробива път през тълпата, някаква жена с фланелка без ръкави и бермуди блъска с длан по стъклото. Патрулката спира, отвътре изскачат Боб Холц и Пол Неслър — новаците, работещи на половин ден — зяпват Кайзера и питат колегите си дали се нуждаят от помощ.
— Идете да се обадите на шефа — отпраща ги Дани, макар че не би трябвало да им го припомня. Холц и Неслър са симпатяги, но освен всичко друго тепърва има да се учат да спазват служебната йерархия.
След още минута и половина цъфват Боби Дюлак и Дит Джеспърсън. Дани и Пам им помагат да си пробият път, междувременно мотоциклетистите се врязват в тълпата и започват да дърпат скандиращите граждани, скупчени край колите и насядали по багажниците. Раздават се юмручни удари, кънтят яростни викове. Дани има чувството, че виси тук от часове. Разблъсквайки множеството с огромните си ръце, Съни изниква до Пам, която полага максимални усилия да си гледа работата. Мишока и Доктора вървят след него, възползвайки се от разчистения път. С великански крачки Кайзера доближава до Дани, от носа му се стича аленочервена струйка, която засъхва в брадата му.
Жадните за зрелища зяпачи започват да скандират:
— НЕ, НЯМА ДА СИ ХОДИМ! НЕ, НЯМА ДА СИ ХОДИМ! Холц и Неслър се връщат да помогнат на колегите си. „Не, няма да си ходим?! — мисли си Дани. — Това не беше ли за Виетнам?!“
Отдалеч чува вой на полицейска сирена и вижда как Мишока се втурва сред множеството и сграбчва първите трима, които му попадат под ръка. Доктора се подпира на смъкнатото стъкло на твърде познат олдсмобил и пита дребния олисяващ шофьор какво си въобразява, че прави.
— Док, остави го на мира — обажда се Дани, но воят на сирените заглушава думите му. Макар да изглежда като смотан даскал по математика или дребен Чиновник, ситният човечец зад волана е непоколебим като гладиатор. Това е преподобният Ланс Ховдал, който навремето преподаваше в неделното училище.
— Мислех, че мога да помогна — казва той.
— В тая врява хич не те чувам. Я ела по-близо — озъбва се Доктора, протяга ръце през стъклото, в този миг сирената отново надава вой и към множеството бавно приближава служебната кола на щатската полиция.
— Спри, Док, ПРЕСТАНИ! — крещи Дани, забелязвайки как двамата мъже в колата — Браун и Блак, се обръщат, за да не пропуснат зрелището: брадат мъж, грамаден като гризли, измъква лютеранския пастор от автомобила му. Отзад се задава друга изненада — Арнолд Храбоуски, Лудият унгарец, който се пули през стъклото на автомобила си, сякаш е потресен от хаоса наоколо.
На разклона с магистралата настава военно положение. Дани се хвърля в ревящата тълпа и разблъсквайки няколко души, хуква към Доктора и бившия си преподавател от неделното училище, който изглежда доста слисан, но иначе нищо му няма.
— Здравей, Дани — казва пасторът. — Толкова ми е драго да те видя.
Доктора ги стрелва с гневен поглед:
— Вие познавате ли се?
— Преподобни Ховдал, това е Доктора. Док, това е преподобният Ховдал, пасторът на Лютеранската църква.
— Леле-мале! — Мотоциклетистът потупва по раменете свещеника и яодръпва долния ръб на сакото му, сякаш да го приведе в приличен вид. — Много се извинявам, преподобни. Надявам се, че не съм ви наранил.
Щатските детективи и Лудият унгарец най-сетне успяват да си пробият път през тълпата. Шумотевицата намалява до умерена глъчка — по един или друг начин приятелите на Доктора са усмирили и най-гръмогласните членове на опозицията.