Мост през вечността

Пухкаво очертание от светлина се понесе към Лесли.

— Здравей, Амбър! Здравей, мъничка Амбър!

От светлото кълбо се излъчи усещане за поздрав, усещане за любов. Аз ги оставих и бавно преминах над стаята. Ами ако поискаме да поговорим с някого? Ако Лесли поиска да види брат си, който е починал, когато тя е била на деветнайсет години, ако аз поискам да говоря с майка си, с баща си, който току-що бе починал, какво ли ще стане тогава?

Каквото и да е това състояние извън тялото, въпросите при него възникват заедно с отговорите. Ако искаме да разговаряме с тях, можем да го направим. Ние можем да разговаряме с всеки, с когото имаме някаква връзка и който желае да бъде с нас.

Обърнах се и погледнах жената и котката и за първи път забелязах, сребърната нишка от котката. Тя водеше в тъмното надолу към една кошница на пода и едно спящо бяло пухкаво кълбо. Ако имах сърце, то щеше да замре и да престане да бие.

— Лесли! Амбър… Амбър, това е Енджъл Котака! — Тъкмо в този момент, готова за игра, която не знаем, другата котка, Доли, се завтече през хола колкото се може по-бързо и скочи като мотоциклет на леглото.

В следващия момент, внезапно стреснати от котката, ние се събудихме, забравили всичко.