Преследвана

И щом взе решение, сенките, които поглъщаха тялото му, се отдръпнаха на мига. Изведнъж разбрах какво се кани да причини на себе си и се паникьосах.

Прицели се уж в мен, опъна лъка и стреля. В същия момент извиках с всички сили:

— Въздух, Огън, Вода, Земя, Дух! Чуйте ме! Не позволявайте на стрелата да го достигне! Насочих енергията си към Старк и изпратих натам всичките пет стихии. Стрелата затрепери, извъртя се и след миг полетя обратно към сърцето на Старк. Стихиите я настигнаха на няколко сантиметра от гърдите му и я взривиха, разбиха я на малки парченца с такава сила, че Старк падна по гръб и се преви, но остана недокоснат от стрелата.

— Ах, ти, бясно вълче! — изкрещя Неферет. — Няма да те оставя да победиш!

Без да й обръщам внимание, подадох ръка на баба и повторих:

— И Земята завършва кръга.

Тя пое ръката ми и така, свързани в едно, посрещнахме атаката на Калона и Неферет.

— Не ги проклинайте — гласът на сестра Мери Анджела беше тих и спокоен, сякаш идваше от друг свят. — Той е дете на мрака и гневът, и клетвите не му влияят.

— Благослови ги — досети се Стиви Рей.

— Да, хората, изпълнени с омраза, не знаят как да се справят с любовта — погледна ме бързо Афродита и се усмихна.

— Благослови го, бабо. Ние ще се присъединим към теб — казах и аз.

Гласът на баба звънна в нощта, подсилен от енергията на Духа, Кръвта, Нощта и Земята, свързани чрез човешката любов.

— Калона, у-до мой — използва тя езика на чероките за думата «брат». — Благославям те! — и зареди древната благословия на езика на чероките, толкова близка на сърцето ми, че я почувствах като завръщане у дома. — Нека райските ветрове да стоплят дома ти…

Останалите петима повторихме:

— Нека райските ветрове да стоплят дома ти…

— И великият дух да благослови всеки, прекрачил прага му… — продължи баба.

Този път към нас се присъединиха Деймиън и Близначките. Гласът на баба звучеше все по-силно и твърдо.

— И мокасините ти да оставят щастлива следа по снега…

Когато извисихме глас да повторим думите й, всички, които бяха с нас в кръга, се включиха към нашия хор. Чух думите да звучат някъде зад нас и разбрах, че монахините бенедиктинки са излезли от своето светилище, за да прибавят своите молитви към нашите.

Когато баба стигна до последните думи, гласът й излъчваше толкова любов и топлина, че усетих сълзи да пълнят очите ми.

— И нека дъгата винаги да докосва рамото ти…

И в този момент дочух агонизиращия рев на Калона. Беше само на няколко крачки от мен. Неферет стоеше до него. Красивото й лице беше изкривено от омраза. Той протегна ръка към мен.

— Защо, Ая?

Погледнах в невероятните му кехлибарени очи и хвърлих истината в тях:

— Защото избирам любовта.

От блестящата сребърна нишка, която свързваше кръга, излезе ослепителна светлина, профуча край мен и се уви около Калона и Неферет. Оформи примка и започна да я затяга. Разбрах, че този път сияйната верига не беше дело само на елементите, но бе поела и от енергията на Нощта, Духа, Кръвта и Човека, и бе благословена от Земята.