Военна морга

Исках пулсът ми да се успокои и емоциите ми да се уталожат. Преглътнах мъчително. Опитах се да потисна болката и гнева дълбоко в себе си. Разсейвах се с гледката на Масачузетския технологичен институт и на Харвард отвъд него. Бях в империята си с много прозорци, гледах навън към онова, което се предполагаше, че щях да овладея, ако се случи най-лошото — и изведнъж проумях. Проумях защо Бентън постъпва по този начин. Проумях кое е приключило. С Джак Филдинг беше свършено.

Смътно си спомнях, че наскоро, след като се премести тук от Чикаго, той спомена, че е доброволец в някакъв клуб по таекуондо и че не би могъл да се отзове на всички повиквания през уикендите или след работно време заради ангажиментите си като преподавател по, както се изрази, своето изкуство, своята страст. Щяло да има случаи, в които да ходи по състезания и приемаше за естествено, че ще разполага с известна „гъвкавост“. Очаквал гъвкавост и в качеството си на временно изпълняваш длъжността шеф по време на моите дълги отсъствия. Повтори го многократно с почти назидателен тон. Заяви, че на същата гъвкавост съм щяла да разчитам и аз, ако съм била тук, сякаш моето плаващо работно време беше всеизвестен факт.

Спомних си, че изискванията му ме объркаха, понеже именно той ми се обади и ме помоли за работа в Центъра по съдебномедицинска експертиза, а постът, който аз така наивно се съгласих да му предложа, далеч надхвърляше всяка позиция, която беше заемал дотогава. В Чикаго не се радваше на особено високо положение; беше един от шестимата изследователи, без перспектива за повишение от какъвто и да е вид, както ми довери шефът му при разговора ни, преди да назнача Филдинг далеч оттам. За него това било изключителен професионален шанс, а и щяло да е добре да бъде със семейството си, каза ми той. Останах приятно изненадана от факта, че съм му липсвала, и от желанието му да се завърне в Масачузетс, за да работи за мен като в доброто старо време.

Парадоксът, който ме вбеси и който, вместо, както обикновено, да удовлетворя, трябваше да изтъкна пред него, беше идеята му за гъвкавост — сякаш аз идвах и си тръгвах, когато ми хрумнеше; сякаш всеки месец си вземах отпуск и заминавах на пътешествие от по няколко седмици заради изкуство или страст извън професията си, извън онова, което вършех всеки проклет ден. Моята страст беше онова, което вършех всеки проклет ден; смъртта, с която се занимавах всеки проклет ден, и хората, които смъртта оставяше след себе си; начина, по който те влизаха в досег с нея, и начина, по който им помагах някак да минат през нея. Чух гласа си и осъзнах, че съм изрекла всичко това на глас. Почувствах ръцете на Бентън около раменете си. Беше застанал зад мен, докато бършех сълзите от очите си. Опря брадичка на главата ми и ме обгърна с ръце.

— Какво направих? — обърнах се аз към него.

— Много дълго го търпя. Позволи му да стигне прекалено далеч, но вината не е твоя. В каквото и да се е забъркал, каквото и да е приемал или да е вършил… Е, вече ти се е случвало да се справяш с подобни ситуации, затова можеш да си представиш последиците. — Говореше за наркотиците, които Филдинг е използвал в пластирите или навярно е продавал.