Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Когато след доста време Хекс се отдръпна, Ноуан ахна.
— Кървиш! — протегна ръка към скулата на дъщеря си и избърса червените капки с пръсти. — Ще повикам доктор Джейн.
— Не се тревожи за това. Просто... Да, нищо, за което да се притесняваш. Това е начинът, по който. плача.
Ноуан положи длан върху лицето на дъщеря си и поклати озадачено глава.
— Изобщо не си като мен — когато Хекс отклони рязко поглед, тя добави — Не, това е нещо хубаво. Толкова си силна. Изпълнена с мощ. Харесвам това у теб. Харесвам всичко у теб.
— Не може да го мислиш сериозно.
— Симпатската ти страна. е един вид благословия — Хекс понечи да спори, но Ноуан я спря. — Дава ти някаква защита срещу. живота. Предоставя ти оръжие.
— Може би.
— Със сигурност дори.
— Знаеш ли? Никога не съм ти била ядосана. Имам предвид, че разбирам защо си сторила онова, което си сторила. Дала си живот на нещо гнусно.
— Никога не говори така пред мен — прекъсна я Ноуан. — Не и когато става дума за теб. Разбрахме ли се?
Хекс се засмя гърлено и вдигна длани в защита.
— Добре, добре.
— Ти си истинско чудо.
— По-скоро проклятие — когато Ноуан отвори уста да недоволства, Хекс я изпревари. — Виж, оценявам всичко. това. Наистина го ценя. Имам предвид, че е наистина прекрасно от твоя страна. Но не вярвам в чудеса, а и ти не бива да вярваш. Знаеш ли през какво съм преминала през последните. боже, толкова много години, че не ги помня вече?
Ноуан се намръщи.
— Работила си в света на хората, нали? Струва ми се, че дочух нещо такова.
— Работех като убиец. Плащаше ми се да преследвам жертвите си и да ги унищожавам. Цялата съм покрита с кръв, Ноуан, и трябва да го узнаеш, преди да планираш общото ни розово бъдеще. Отново повтарям, че се радвам, задето ме повика, и със сигурност ти прощавам за всичко, но не съм убедена, че имаш реалистична представа за мен.
Ноуан пъхна длани в ръкавите на робата си.
— Продължаваш ли. да се занимаваш още с това?
— Не за Братството или за предишния ми шеф. Но при настоящата ми работа наложи ли се да си припомня този тип умения, ще го сторя без колебание. Защитавам своето и ако някой се изпречи на пътя ми, ще сторя каквото е нужно. Така действам аз.
Ноуан изучаваше чертите й, суровото й изражение, стегнатото и мускулесто тяло, което по-скоро приличаше на мъжко... и зърна намиращото се зад цялата тази сила — там се криеше ранимостта на Хекс, като че очакваше да бъде отпратена, прогонена, избутана настрани.
— Мисля, че това е добре.
Хекс подскочи на място в буквалния смисъл.
— Какво?
Ноуан отново вирна брадичка.
— Заобиколена съм от мъже, които живеят по същите правила. Защо за теб трябва да е различно само защото си жена? Всъщност истински горда съм с теб. По-добре да атакуваш, отколкото да бъдеш атакувана. Радвам се, че разсъждаваш по този начин.
Хекс пое дъх несигурно.
— Мили. боже. Нямаш представа колко се нуждая да чуя такова нещо в този момент.
— Ще се радвам да го повторя, ако искаш.
— Никога не съм допускала. Както и да е. Радвам се, че си тук. Радвам се, че се обади. Радвам се, че.
Изречението не беше завършено, а Ноуан се усмихна, почувствала лекота в гърдите си.
— Аз също. Може би ако някой път имаш. как го наричат. свободно време, бихме могли да прекараме заедно някой и друг час?
Хекс се усмихна леко.
— Може ли да те попитам нещо?
— Каквото пожелаеш.
— Някога качвала ли си се на мотор?
— Какво е това?
— Ела пред къщата. Ще ти покажа.
37.
Тор се върна в края на нощта с два мръсни кинжала, без муниции и с натъртване на десния прасец, което го караше да куца отвратително.
Проклет автомобилен крик. Но пък, от друга страна, разплатата с този конкретен лесър си беше истинска веселба. Нищо не подобряваше настроението така, както да минеш на шмиргел лицето на врага.
В това отношение асфалтът му беше добър приятел. Нощта беше изпълнена с тежки битки за всички им, а освен това бе и доста дълга. Часовете отлетяха бързо и въпреки че вонеше като развалено месо заради цялата тази черна кръв и щеше да се наложи новите му кожени панталони да бъдат зашити от едната страна, той пак се чувстваше по-добре, отколкото когато тръгна.
Битки и чукане, както казваше Рейдж. Това бяха двата най-добри начина да оправиш настроението си.