Сестра
- Автор: Лаптон Розамунд
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ентусиаст“
- ISBN: 978-954-295-821-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сестра». Краткое содержание книги:
Биатрис разбира, че по-малката й сестра Тес е в неизвестност от няколко дни и се качва на първия самолет за Лондон. Но докато научава подробности около изчезването на сестра си, тя осъзнава колко малко всъщност знае за нея и за живота й и колко неподготвена е за зловещата истина, пред която ще й се наложи да се изправи. Скоро Тес е намерена мъртва и всички факти сочат самоубийство. Полицията, годеникът на по-голямата й сестра и дори майка й се примиряват и се съгласяват с тази констатация, но Биатрис дори и за миг не вярва, че жизнерадостната, ексцентрична и влюбена в живота млада жена, би посегнала сама на себе си. И поема на опасно пътуване, за да открие истината, независимо какво ще й струва това.
За пръв път, откакто бях пристигнала в Лондон, ми беше топло и свалих дебелото си палто.
— Тези дрехи са ужасни, Биатрис.
— На Тес са.
— Така си и помислих. Сега нямаш никакви пари, нали?
— Всъщност имам. Е, имам малко, но са вложени в апартамента и трябва да изчакам продажбата му.
Трябва да призная, че от известно време насам нося твоите дрехи. Моите нюйоркски тоалети изглеждаха нелепо вън от предишната ми среда на живот, а освен това бях установила, че твоите са далеч по-удобни. Би трябвало да се чувствам странно, задето нося дрехите на мъртвата си сестра, но единственото, което можех да си представя, бе твоето изумление да ме видиш в старите ти дрипи — мен, която винаги трябваше да притежава последните дизайнерски творения и която носеше на химическо чистене всичко само след едно обличане.
— Вече знаеш ли какво се е случило? — попита ме мама. За първи път.
— Не. Но мисля, че ще разбера. Скоро.
Мама погали с пръсти главичката на един рано разцъфнал клематис.
— Този щеше да й хареса.
Изведнъж тя замлъкна, през тялото й премина тръпка на непоносима скръб. Прегърнах я, но тя сякаш бе недосегаема. Известно време просто я държах в прегръдката си, после мама се обърна към мен.
— Трябва да е била толкова уплашена. А аз не бях до нея.
— Тя беше възрастен човек, не можеше непрекъснато да си до нея.
Сълзите й бяха изплакан писък:
— Трябваше да съм с нея.
Спомних си как когато бях малка и се плашех, чувах шумоленето на пеньоара й в тъмното и усещах миризмата на крема й за лице, и сълзите ми моментално пресъхваха; прииска ми се наистина да е била с теб.
Прегърнах я още по-силно, като се опитах да прозвуча убедително:
— Тес нищо не е разбрала, уверявам те, нищичко. Дал й е опиат, така че тя просто е заспала. Не се е страхувала. Умряла е спокойно.
Най-накрая се бях научила също като теб да поставям обичта пред истината.
Продължихме разходката си из оранжерията в търсене на цветя. Мама малко се поуспокои.
— Е, значи няма да останеш още дълго? — попита ме тя. — След като скоро ще разбереш истината.
Обидих се, че ме смята за способна отново да я напусна след всичко, което се беше случило.
— Не. Ще остана. Еймиъс каза, че мога да продължа да живея в апартамента почти безплатно.
Решението ми не беше напълно лишено от егоизъм. Исках да уча за архитект. Всъщност, не бива да говоря в минало време, продължавам да го искам и ще го направя, щом процесът приключи. Не съм сигурна дали ще ме приемат, нито как ще си плащам таксите за обучение и едновременно с това ще се грижа за Кася и бебето, но искам да опитам. Знам, че вманиаченият ми в детайлите математически мозък ще се справи добре със структурната страна на нещата. И ще се опитам да намеря в себе си поне малко от твоята творческа същност. Кой знае? Може да лежи заспала някъде, неразчетен код за артистичен талант, загърнат плътно в някоя спираловидна хромозома в очакване на подходящите условия, за да разцъфти.
Телефонът ми иззвъня и аз видях, че имам съобщение от Уилям; спешно искаше да се видим. Изпратих му адреса на апартамента. Направо щях да припадна от нетърпение.
— Трябва да тръгваш? — попита мама.
— Да, след малко. Съжалявам.
Тя ме погали по косата:
— Още не си се подстригала.
— Знам.
Тя ми се усмихна и продължи да ме гали.
— Толкова приличаш на нея.
22
Когато пристигнах у дома, Уилям ме чакаше на долната площадка на стълбището. Той вдигна поглед към мен, лицето му беше пребледняло, обичайното му ведро изражение бе изкривено от тревога.
— Разбрах кой ръководи програмата в „Света Анна“. Мога ли да вляза? Не мисля, че трябва да сме…
Обичайният му премерен тон беше забързан и неравен. Отворих вратата и той ме последва в апартамента.
— Хюго Никълс е.
Преди да успея да му задам какъвто и да било въпрос, Уилям се извърна към мен, гласът му продължаваше да препуска:
— Не разбирам. Защо, за бога, е трябвало да включва в лечението и бебета, които не са страдали от кистозна фиброза? Какво, по дяволите, е правел? Просто не разбирам.
— Експериментът в „Света Анна“ е бил използван — отвърнах, — за да се тества друг ген.