Изумрудената буря

— Което ни отвежда до „Изумрудената буря“ — рече Ейдриън.

— Именно. Където получаваме следващото писмо — предназначено за побъркания тенкин в джунглата. В което случайно се споменава, че Дръминдор ще избухне.

— Никак не ми харесва накъде биеш — промърмори Ейдриън.

— А ако Мерик е знаел за главния превключвател?

— Това е невъзможно. Грейвис е мъртъв. Премазан, ако не ме лъже паметта, под едно от онези огромни колела.

— Да. Той е мъртъв, ала лорд Вайрон не е. Вероятно се е хвалил как спасил Дръминдор, наемайки двама крадци.

— И все пак изглежда прекалено съвършено — Ейдриън се опитваше да се самоубеди. — Да, в ретроспекция наистина изглежда, че пъзелът се подрежда, обаче твърде много неща са могли да се объркат.

— Именно. Затова на борда на „Бурята“ е имало човек, който да следи за изпълнението на плана — Дърнинг. Видя ли как хукна в мига, в който стигнахме пристанището? Знаел е какво предстои и е искал да избяга.

— Трябваше да те оставя да го убиеш.

Мълчание.

— Кимаш, нали?

— Нищо не съм казал.

— Копеле — промърмори Ейдриън.

— И знаеш ли какво е най-лошото?

— В момента имам доста такива неща и не зная кое да сложа най-отгоре в списъка, така че давай.

— Направихме точно това, което Мерик не би могъл. Той ни използва, за да изключи Дръминдор.

— Значи не е саботирал нищо? Ето защо Гайл се изсмя, когато му казах, че Дръминдор ще избухне. Знаел е, че няма да се случи. Мерик е обещал, че крепостта ще е непокътната. Мерик е истински гений.

— Май споменах това няколко пъти.

— И сега какво? — попита Ейдриън.

— Нищо. Той ни надви. Седи си някъде с чаша топъл сайдер, усмихвайки се самодоволно, вдигнал крак над купчината пари, които е получил.

— Трябва да ги предупредим да задействат главното колело.

— Давай.

Ейдриън започна да вика, докато прозорчето на вратата не се отвори, обляло вътрешността на килията със светлина.

— Трябва да говорим с някого. Важно е.

— Какво има?

— Осъзнахме каква грешка сме направили. Били сме измамени. Трябва да кажеш на командира на Дръминдор, че сме задействали главния прекъсвач. Можем да му покажем къде е и как да го изключи.

— Вие двамата не мирясвате, а? Не съм сигурен дали наистина сте саботьори или просто откачени. Едно нещо е сигурно — ще разберем как сте проникнали, след което ще ви убием.

Прозорчето се затвори, оставяйки ги отново в мрак.

— Голяма полза имаше от това — рече Ройс. — Сега по-добре ли се чувстваш?

— Копеле.