Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Болногледачът кимна.
— Оставете това на мен — той поклати глава. — Изглежда някак нереално, не мислите ли? Избухва бомба, някакъв човек се втурва героично да спасява жертвите и малко след това се оказва, че е отровен. Човек не би могъл да го измисли, дори да иска, нали?
— Дано поне успеем да постигнем щастлив край — каза Елинор, тръгвайки надолу. Но някак не й се вярваше, че тъкмо през тази седмица предстоят особено много щастливи развръзки.
Веднага щом излязоха от Уилбърфорс Стрийт, Пола закрепи с магнита синята лампа на покрива на колата.
— Давай, Стив Маккуийн — каза тя.
— С колко време разполагаме според теб? — попита Кевин.
— Зависи доколко родителите на Имран ще се травматизират от появата на имперските щурмоваци. Казвам ти, лично мен ме втриса от страх, когато ги видя. А можеш да се обзаложиш на последните си пари, че поне още един екип е в готовност да потегли към друг адрес. Така че трябва да работим, изхождайки от предположението, че изобщо не разполагаме с време. Не трябваше ли да тръгнеш по главната улица към центъра? — осведоми се тя и се вкопчи в дръжката на вратата, когато Кевин зави рязко по една странична улица и се запровира из лабиринт от други тесни улици.
— По това време в събота ще има задръстване — връщат се всички, които са били на пазар в търговския център „Квадрант“. По-бързо ще стигнем по заобиколен път.
Пола знаеше, че по отношение на придвижването из града може изцяло да разчита на Кевин. Навремето той беше работил като инспектор от криминалната полиция, но беше допуснал такива нарушения, че едва не го изритаха окончателно. За него пътят на изкуплението включваше шест месеца работа в транспортната полиция — но беше дотолкова свръхквалифициран за тази работа, че там очакваха с нетърпение да му видят гърба. Така или иначе, от онова време му беше останало полезното за сегашната му работа познаване на схемата на трафика в града, както и на преките пътища, известни обикновено предимно на таксиметровите шофьори. Затова сега Пола млъкна, стиснала здраво дръжката.
Стигнаха до Вейл Авеню за рекордно време. Кевин въздъхна доволно, когато спря колата пред дома на братовчеда Юсеф.
— Добре ми дойде — отбеляза той. — Поне се прочистих от мисълта за онези копелета.
Пола отлепи пръсти от дръжката.
— Радвам се, че поне на теб ти е било приятно. Е, как ще подхванем разговора тук?
Кевин сви рамене.
— Най-добре ще е да бъдем откровени. Юсеф ли е карал микробуса? Къде е Юсеф сега? Може ли да видим стаята му? Постарайте се да ни помогнете, защото ние сме добрите ченгета, а скоро може да ви потрябват приятели в полицията. Следващите, които ще дойдат, няма да ви молят.
Пола изсумтя, докато излизаше от колата.
— Следващите няма дори да си изтрият краката, преди да влязат.
Тя хвърли поглед нагоре по стръмната алея, която водеше към къща близнак с тухлена фасада, кацнала от едната страна на склона. Дори да не говореше категорично, че обитателите й са преуспели, къщата се намираше със сигурност на няколко стъпала по-горе по социалната стълбица в сравнение с дома на семейство Хан. Отпред бяха паркирани една старичка тойота корола и нисан патрол, модел отпреди четири години.
— Поне някой си е у дома — отбеляза Пола.
Млад мъж на двайсет и няколко години отвори вратата. Беше облечен в спортни панталони и памучен пуловер с остро деколте. Беше идеално подстриган, златните синджири на врата му граничеха с просташко самоизтъкване, но не преминаваха границата. Беше наклонил глава на една страна с онова леко предизвикателно изражение, което Пола бе свикнала да вижда у много мъже на неговата възраст, без значение от етническия им произход.
— Да? — попита той.
Двамата показаха полицейските си карти и Кевин се зае с представянето.
— А вие сте…
— Санджар Азиз. За какво става дума? Искате да разговаряте с Радж за бомбата или има нещо друго?
Стори им се странно невъзмутим.
— Кой е Радж? — осведоми се Пола.
— По-малкият ми брат. Бил е на мача, нали така? Дал името си на един от колегите ви, а после веднага се прибрал тук, защото бил наясно, че мама ще се побърка, щом разбере какво се е случило. Ще влезете ли?
Влязоха в антрето. Подът беше покрит с ламинат, имаше две ориенталски пътеки, които Пола би видяла с радост и в собствения си дом. Ухаеше на лилиум — ароматът се носеше от голяма ваза, пълна с тези цветя, поставена на перваза на прозореца.